Конституционните промени са изискване, което не подлежи на преговори. Ако няма изпълнение на тези критерии и условия, няма да има напредък по пътя към присъединяване. Имам много ясна комуникация към правителството на Северна Македония, че това изискване трябва да бъде изпълнено и че то не подлежи на преговори.
Това заяви евродепутатът и докладчик за Северна Македония Томас Вайц в интервю за БГНЕС.
БГНЕС: Миналогодишният доклад за Северна Македония беше съпроводен от напрежение, много изменения и дебати около чувствителни формулировки в текста. Тазгодишният доклад е по-кратък като формат. Отразява ли това някаква промяна, може би по-спокоен процес на изготвяне на докладите, по-голям фокус, или означава, че някои от по-чувствителните теми са били оставени извън него?
Вайц: Току-що започнахме преговорите и процесът по измененията също току-що започна. Имам ограничения по отношение на броя думи, които мога да включа в първия проект. Първият проект и неговата дължина се определят от правилата тук, в Европейския парламент. Сега всички членове и всички представители в сянка са поканени да предложат своите изменения. Този процес на преговори едва започна и ще продължи, предполагам, до май.
БГНЕС: Корупцията остава хроничен проблем за Северна Македония, както посочихте в докладите си, както и за целия регион на Западните Балкани. Свободата на медиите също е един от ключовите критерии на ЕС за членство. В този аспект виждате ли реални промени в Северна Македония в решенията на нейното правителство и истинска политическа воля това да се промени?
Вайц: За съжаление корупцията е проблем, който споделят много държави от ЕС и извън ЕС, в различна степен. Тя вреди на интересите на гражданите в целия Европейски съюз и смятам, че всички трябва да се стремим да се борим с корупцията по всякакъв възможен начин. Докладът ясно посочва, че са необходими допълнителни усилия за противодействие на корупцията. В него също се казва, че е нужен по-голям напредък по отношение на върховенството на закона, за да се гарантира достъп до правосъдие и да се изпълнят Копенхагенските критерии. Докладът разглежда подробно и свободата на медиите, гражданското общество и свободата на гражданското общество, както и въпросите на околната среда. Надявам се проектът вече да посочва най-важните посоки, но чрез процеса на изменения докладът ще бъде допълнен с нови формулировки и допълнителни параграфи, които все още трябва да бъдат договорени.
БГНЕС: Подчертахте, цитирам Ви, че „Европа трябва да остане единна в тези трудни времена“. Може ли държава, която публично и остро критикува ЕС и своите съседи като България и Гърция и в същото време забавя поети ангажименти като заключенията на Съвета от 2022 г., все още да се счита за надежден партньор на Европейския съюз?
Вайц: Конституционните промени са изискване, за да започнат реалните преговори за присъединяване. Това е изискване, свързано с европейския acquis (достижения на правото), което представлява законодателството, което всяка държава трябва да прилага и да уважава. Уважението към малцинствата и общностите е основен елемент за всяка държава, която иска да стане член на ЕС. В този смисъл това е много важна тема. Виждам, че през следващата година не се очакват избори в Северна Македония. Смятам, че това ни дава прозорец на възможност да видим известен напредък. Надявам се да видим напредък, защото това е основно условие и докато тези конституционни промени не бъдат изпълнени, за съжаление не можем да започнем ефективните преговори за присъединяване. Това е много ясно. Това са заключения на Съвета и това е част от изискванията, които Северна Македония трябва да изпълни.
БГНЕС: В обяснителното изявление към доклада казвате, че Съветът трябва да стартира реалните преговори, след като споразуменията бъдат изпълнени от правителството на Северна Македония. Това включва, ако разбирам правилно, записаното в преговорната рамка с Договора за приятелство и двата протокола към него?
Вайц: Заключенията на Съвета съдържат препратки към двата споменати документа. Реалното изискване, правното изискване, е да се направят конституционни промени, за да бъдат включени повече малцинства и общности в конституцията. Това се изисква от страна на Европейския съюз и това трябва да бъде изпълнено.
БГНЕС: Властите в Скопие твърдят, че „не вярват на България“, като се позовават на опасения от „допълнителни двустранни условия“, както многократно е казвал премиерът Мицкоски, а също и президентът Силяновска. В последните месеци Урсула фон дер Лайен, Антонио Коща и Кая Калас посетиха Скопие и изразиха пълната си подкрепа за членството на страната в ЕС. Въпреки това призивите за изпълнение на тези споразумения не бяха успешно реализирани. Не подкопава ли поставянето под съмнение на преговорната рамка доверието и в европейските институции?
Вайц: В това отношение всички сме на една и съща позиция. Конституционните промени са изискване. Това не подлежи на преговори. Ако няма изпълнение на тези критерии и условия, няма да има напредък по пътя към присъединяване. Много бих съжалявал за това и всички сме на една и съща позиция. Имам много ясна комуникация към правителството на Северна Македония, че това изискване трябва да бъде изпълнено и че то не подлежи на преговори.
БГНЕС: Говорите за исторически прозорец на възможност за региона, освен че казвате, че Европа трябва да остане единна. Миналата година предупредихте за сръбско, китайско и руско влияние в Северна Македония. Това беше Ваше изявление, когато Европейският парламент прие текста. В същото време концепцията за т.нар. „Сръбски свят“ и рисковете, свързани с този проект, също бяха споменати след изменения в миналогодишния доклад. Защо те бяха премахнати тази година и има ли шанс да се върнат?
Вайц: Нищо не е премахнато. Както казах, текстът имаше някои ограничения. Това е нашият правен процес тук и по време на преговорите ще добавяме текстове. Като цяло Северна Македония показва пълно съответствие с външната и отбранителната политика, включително по отношение на подкрепата за Украйна, например. Така действа страната на практика и това е важно за мен. В този смисъл виждам, че правителството разбира, че да стоим заедно в тези трудни геополитически времена за европейските нации е ключово. Ако не го направим, ще бъдем отворени за други влияния. За съжаление външни влияния, а понякога и злонамерени външни влияния, виждаме в целия Европейски съюз. Имаме такива и в моята страна, Австрия. Видяхме влияния и по време на президентските избори в Румъния. Това трябва да бъде отблъснато. Виждаме го и в целия балкански регион. Необходим е силен ангажимент от страна на Европейския съюз да подкрепя региона по пътя му към присъединяване и да изпълняваме нашите обещания, защото ако не го направим, позволяваме на други актьори да се установят в тези държави. | БГНЕС