Васил е роден на 1 януари 1845 г. в Брацигово и по стар български обичай е кръстен на светеца, който православната църква отбелязва в първия ден на новата година. На 5-годишна възраст той губи родния си баща. „Майка му се жени повторно за местния чорбаджия Ангел Петлешков, който много е искал мъжка рожба“, заяви пред БГНЕС уредникът на Къщата музей Антоан Батаклиев. Така малкият Васил е отгледан в семейството на потомци на онези българско родове, които се преселват в Брацигово през 1791 г. от Костурско в Западна Македония и дават стопанския облик на градчето.

Васил Петлешков учи първо в Брацигово, а след това през 1873 г. заминава за Цариград, където завършва 100-дневен курс за аптекар и лекар. Връща се в родния си град и отваря спицерия (аптека) в сградата на старото читалище „Тръндафил“.

„Петлешков се включва активно в културния живот на Брацигово и допринася за просветната дейност, дарявайки книги, вестници и списания на читалището“, разказа  Батаклиев и добави: „Бил е и театрален самодеец и е имал активна обществена позиция“. 

Ролята на Васил Петлешков в навечерието на Априлското въстание е огромна, макар и кратка. „На 22 февруари 1876 г. Георги Бенковски пристига в Брацигово, за да основе местния революционен комитет, където Васил Петлешков е избран за секретар на комитета“, каза Антоан Батаклиев. 

Петлешков е бил делегат на историческото събрание в местността Оборище (14-16 април 1876 г.), където и е избран за председател на комисията, която да подготви плана за Априлското въстание. 

„В навечерието на 20 април 1876 г. той взема няколко възвания и преписка на кървавото писмо и отива в Брацигово, където на следващия ден прочита писмото и с това обявява началото на въстанието в Брацигово“, продължи разказа си уредникът на къщата музей. 

Краят на революционера е героичен и трагичен. Въпреки много добрата подготовка на защитата в Брацигово, след идването на редовната османска войска начело с Хасан паша, местните са принудени да започнат преговори. 

„Трябвало е да предадат оръжията в Брацигово и главния ръководител – Васил Петлешков. Тогава поп Сокол му казва, че може да избяга в гората и от там във Влашко, за да се спаси, но Петлешков заявява: по-добре да загина един, отколкото да се опожари и затрие цялото село“, заяви Антоан Батаклиев. 

Преди да бъде разпитан от османските власти, Петлешков взима бавно действаща отрова, която влиза в действие, чак след като бива отведен извън Брацигово за нов разпит в Татар Пазарджик. Преди това обаче, революционерът успява да устои на изтезанията, където не бива сплашен с поставянето му между два огъня няколко пъти подред.

Петлешков остава в историята на България с героичните думи, произнесени между огньовете на турците: „Сам съм - други няма. Аз водих, аз заповядах, други не търсете“. 

През 1976 г. родната къща на революционера е реставрирана и отваря вратите си като музей.

Паметта му се почита всяка година в Брацигово на рождения му ден (14 януари по нов стил) и по време на празниците в памет и почит към въстаниците от Априлското въстание през месец май. | БГНЕС