Продавачите споделят, че мартеницата носи щастие през Новата година. Тя се предлага за едно евро. Основното й различие от българската мартеница е, че предлаганата в Гърция е изработена от бял и от синьо-лилав цвят, а не червен.

Мартеницата е типично български обичай, с който страната ни е известна по света. В класическия си вид тя представлява усукани бял и червен конец, като червеното символизира живота, а бялото – чистотата и щастието. Съществуват много легенди за това как са се появили мартениците. Най-известната е свързана с основателя на българската държава хан Аспарух.

Освен прекрасна традиция, мартеницата маркира духовното пространство на българската нация и свидетелства за културното влияние на страната ни в миналото. 

В Северна Македония мартеницата се казва „мартинка“ и честването на традицията напълно се припокрива с това в югозападните части на България. 

В Румъния мартениците са наричани „мърцишор“ и се връзват около китките само на жени и деца, а ако се подари на мъж, той трябва да я носи в джоба си, за да не се вижда. Северните ни съседи свързват обичая с началото на земеделската година. Молдова е друга страна, в която традицията е широко разпространена.  

В Албания мартеницата се нарича „моняк“, като обичаите около нея наподобяват българските, тъй като предимно хората с български корени следват обичая. Същото важи и за Сърбия, където обичая се практикува от хората с български етнически произход. І БГНЕС