Археолози в Израел откриха пещера, обитавана от човекоподобни същества, предхождащи неандерталците, които са живели преди около 400 000 години, съобщава Си Ен Ен. Това я превръща в един от малкото известни на науката обекти от този слабо проучен период.

Пещерата се намира в покрайнините на град Фурейдис в Северен Израел. Мястото е щяло да бъде засегнато от строителни дейности, когато археолозите решили да започнат проучвания.

Археологът Коби Варди от Израелската служба за антиките и неговият колега Рон Шимелмиц, доцент по археология в Университета на Хайфа, са установили, че тя е била обитавана още преди 400 000 години. Изводът е направен след откриването на кремъчни сечива – ръчни брадви, стъргалки и остриета, характерни за ашело-ябрудската култура на преднеандерталски хоминини, населявали региона по това време.

Откритията подсказват, че в пещерите са живели големи групи хоминини, които са ловували диви животни и са използвали огън, „което говори за сложен и богат живот в лагери“, посочва Шимелмиц в изявление, публикувано от израелското Министерство на външните работи. До момента обаче в нито една от известните пещери от този период не са открити значими човешки останки.

„Пещерата край Фурейдис е уникален обект със световно значение“, заявява Шимелмиц.

„Тази капсула на времето принадлежи към уникален период в края на Долния палеолит, непосредствено преди неандерталците и съвременните хора да се наложат и да се разпространят в много региони“, казва той.

„В Израел и по-широкия регион на Леванта са разкрити само шепа обекти от тази важна фаза, а повечето от тях не са достъпни за изследвания“, допълва Шимелмиц.

Варди съобщи, че учените планират мащабни изследвания на обекта, които вероятно ще продължат няколко години.

„Голямата ни надежда при разкопките на тези пещери е, че може би ще открием останки от хоминини. Нямаме търпение да се срещнем с тях“, каза той.

Армандо Фалкучи, преподавател по палеолитна археология в Университета на Саутхемптън, който не е участвал в проучването, заяви пред Си Ен Ен, че откритието допринася за разбирането на период от човешката история, на който обикновено се обръща ограничено внимание.

„Ценното в тази находка е, че тя отново насочва вниманието към един много по-ранен и също толкова ключов период – приблизително между 400 000 и 200 000 години назад – време на дълбоки поведенчески и технологични промени както в Африка, така и в Евразия, включително прехода към интензивно и многократно използване на пещерите като централни места в ландшафта“, каза той пред Си Ен Ен в сряда.

Фалкучи подчерта, че пещерните находища от този период са „изключително редки в региона“.

„Доказателствата за интензивно използване на огъня на този обект са особено значими. Именно през този период и на точно такива места редовната и контролирана употреба на огъня става видима в археологическите данни, отбелязвайки важен поведенчески праг в човешката еволюция“, добави той.

Катриона Пикард, професор по праистория и археометрия и ръководител на катедрата по археология в Университета на Единбург, която също не е участвала в изследването, заяви, че резултатите „предоставят редки сведения за материалната култура и начина на живот на ранните хоминини и поради това обектът има потенциала да промени разбирането ни за Долния палеолит в Леванта“. | БГНЕС