Значителен дял от гласовете за Социалдемократическата партия, Свободната демократическа партия и Зелените отидоха За опозиционния Християндемократически съюз, но също и за партиите, настроени срещу властта - Алтернатива за Германия (AfD-АзГ) и новосъздадения Алианс на Сара Вагенкнехт (BSW-АСВ). Въпреки че това са регионални избори, те разкриват много за бъдещето на германската стабилност, съответно и на европейската стабилност. В някои отношения резултатите не трябва да са изненадващи. Подобно на останалата част от Европа, Германия е изправена пред обезсърчаващото икономическо предизвикателство да балансира безработицата и инфлацията. Управляващата коалиция се съгласи през юли да насърчи икономическия растеж над 1 процент чрез данъчни облекчения за компании в областта на научноизследователската и развойната дейност, привилегии за пенсионерите, които съчетават пенсията си с работа, и стимули за дългосрочно намиране на работа за безработни. (Въпреки че това едва ли е първият път, когато управляващите се борят да разрешат сериозни икономически проблеми).

През цялото време бавно се оформяха промени във външната политика. Проблемите от 2000-то десетилетие, имиграционната криза и пандемията от COVID-19 поставиха под въпрос надеждността на веригите за доставки, върху които Берлин има малък контрол. А нахлуването на Русия в Украйна фундаментално предизвика германските концепции за това как работи светът. Така дойде Zeitenwende (Повратният момент момент), драматична промяна на политиката, замислена от канцлера Олаф Шолц, която по същество обеща да подобри германските отбранителни способности. Въпреки че „повратният момент“ може да изглежда разумен в светлината на нахлуването в Украйна, той идва на фона на нарастващия идентичност, национализъм и популизъм в цяла Европа, породени от социално-икономически проблеми. Разочароващо за някои политически наблюдатели, тези идеологически разделения вече не съответстват добре на традиционните леви и десни политически лагери. Например, АиФ обикновено се смята за крайнодесен заради антиимиграционното си застъпничество. Основана е през 2013 г. и набира популярност след първата миграционна криза. Нейната политическа платформа включва премахване на така наречената „идеология на пола“, което по същество се изразява в намаляване на „квотните разпоредби“ за жените в политиката и отделяне на достъпа до услуги въз основа, да речем, на етническа принадлежност. Но също така предложи пълната си подкрепа на фермерите, протестиращи срещу предложените съкращения на субсидиите – това едва ли е традиционна дясна позиция. Най-показателното е, че АиФ не е предложила „традиционна“ или „консервативна“ икономическа политика за справяне с източниците на тези проблеми, предпочитайки вместо това да води кампания върху експлозивността на самите проблеми.

AиФ не е уникална в това отношение, разбира се, и новосъздаденият й „крайноляв“ двойник АСВ прилага този подход още по-ефективно. Докато AиФ увеличи своя дял от електората в Тюрингия и Саксония до една трета, АСВ вече достигна 10 процента в двете провинции. AСВ успя да постигне само за една година това, което отне на AиФ приблизително половин десетилетие. Успехът й се дължи отчасти на Сахра Вагенкнехт, лидерка на лявата, посткомунистическа партия Левицата, наследник на Социалистическата единна партия на Германия, която управляваше Източна Германия (ГДР) по време на Студената война.

Някои от нейните позиции – твърдост спрямо миграцията, увеличаване на депортациите за неприетите бежанци и установяване на по-голям контрол по границите на Германия – не се различават толкова от тези на AиФ. Въпреки това една област, в която двете партии се различават, е социалното благосъстояние: AиФ иска да ограничи обезщетенията, а АСВ иска да запази или разшири някои от тях. Но и за двете това не е ключов фокус на политическите им кампании. В някои отношения те се различават повече по тон и реторика, отколкото по същество.

Особено интересно е как всяка страна говори за войната в Украйна. Подкрепата за оръжия за Украйна като цяло е по-ниска в Източна Германия, където жителите смятат Русия повече за приятел, отколкото за враг. Някои там се връщат към съветската епоха, когато всеки имаше работа и жилище. За тях преминаването към пазарна икономика доведе до замяната на стабилна, устойчива система с конкурентен, стресиращ и болезнен начин на живот. АСВ се възползва от тези настроения в Източна Германия, приближавайки се директно към темата за войната, докато AиФ се фокусира повече върху обвиняването на НАТО и САЩ. AиФ също критикува военната помощ на правителството за Украйна, като същевременно подкрепя преговорите и в крайна сметка пълното сближаване с Москва.

Междувременно АСВ се застъпва за интегрирането на Русия в нова европейска архитектура за сигурност, тъй като самата Вагенкнехт се противопоставя на разполагането на американски оръжия с голям обсег в Германия – план, подкрепян от цялата управляваща коалиция, както и от най-голямата опозиционна партия на консервативните християндемократи. И като се има предвид изключителният растеж на популярността на АСВ, малко вероятно е Вагенкнехт да изостави позицията си. Нещо повече, във всички разговори за формиране на регионално правителство, темата ще бъде важно искане за другите партии – и това може да предизвика някои важни предизвикателства пред германската национална позиция по въпроса, особено след като през 2025 г. ще видим национални парламентарни избори.

От десетилетия германската политика е доминирана от изграждането на коалиции. Тъй като АиФ стана по-популярна през последното десетилетие, сформираха се коалиции, за да я изключат от управлението. Това беше лесно, когато идеологическите разделения бяха по-ясни, икономиката бучеше и АиФ беше единствената антсистемна партия. Тъй като е много по-лесно да се правят компромиси по традиционни, прагматични въпроси, отколкото по идеологията, възходът на множество маргинални партии може да предизвика предизвикателство за основните партии и по този начин самата германска стабилност. В края на краищата АСВ заяви, че никога няма да влезе в коалиция с AиФ. Политическите последици в Тюрингия и Саксония са важни само, за да се разбере колко дълбока може да достигне политическата нестабилност през следващите години. Последвалите разговори също ще дадат представа дали АСВ ще има някакво влияние върху германската външна политика в бъдеще. | БГНЕС

---------------

Авторката на статията Антония Колибасану е старши геополитически анализатор в "Геополитикъл фючърс“ и старши сътрудник по програмата за Евразия в Изследователския институт за външна политика.