Три години след железопътната катастрофа в Темпе, в Гърция, която отне 57 живота на 28 февруари 2023 г., дългоочакваният процес в Лариса се превърна във фиаско. 

Насроченото за 23 март заседание бързо беше отложено за 1 април в условията на изключително напрежение. От самото начало председателят на съда осъди ужасяващите условия, описвайки ситуацията като „граничеща с нехигиенична“. Съдебната зала, представена от консервативното правителство като подходяща за изключителен процес, се оказа неспособна да побере десетките обвиняеми, техните адвокати, семействата на жертвите и журналистите. Много хора останаха прави, докато други, поради липса на място, трябваше да седят на пейките, запазени за защитата.

Гневът на семействата на жертвите избухна веднага. „Вие убихте децата ни и се отнасяте с нас така! Срам за вас!“, извикаха някои в съдебната зала. За семействата тези условия се преживяват като поредно унижение, след три години, белязани от забавяния, неотговорени въпроси и подозрения за прикриване на факти. В процеса, който е с изключителен мащаб, участват 36 обвиняеми, включително служители на железопътната мрежа, ръководители на Гръцката железопътна организация - OSE и мениджъри на компанията Hellenic Train. Те са преследвани за „застрашаване на безопасността на транспорта“, обвинение, което носи тежка присъда до доживотен затвор. Началникът на гарата, дежурил в нощта на трагедията, смятан за неопитен, също е сред основните обвиняеми.

Отсъствието на политически фигури на подсъдимата скамейка подхранва дълбоко негодувание. Бившият министър на транспорта, който само седмици преди инцидента заяви, че мрежата е „безопасна“, избягва съдебно преследване благодарение на парламентарния имунитет. Тази ситуация е осъдена от семействата, опозицията и част от гражданското общество, които я виждат като начин за защита на властимащите.

Отвъд индивидуалната отговорност, бедствието в Темпе подчерта структурните недостатъци на гръцката железопътна мрежа, подкопана от десетилетия на недостатъчни инвестиции – особено по време на икономическата криза – както и от липсата на съвременни сигнализационни системи, въпреки европейското финансиране, предназначено за тази цел.

Условията на самото разследване също са основна критика. Само дни след инцидента мястото е разчистено с булдозери, което води до загуба на важни доказателства. Стотици тонове отломки и пръст са били преместени, само за да бъдат открити месеци по-късно в отдалечени сметища. Освен това, важни записи от видеонаблюдение са били „случайно“ изтрити, преди да се появят отново две години след събитието. Според доклад, поръчан от семействата, до 27 жертви може да са оцелели след първоначалния сблъсък, преди да се поддадат на изгаряния или задушаване, което допълнително повдига въпроси относно справянето с бедствието.

В този контекст хаотичното начало на процеса изглежда като пореден символ на дисфункциите, осъждани през последните три години. Няколко политически партии остро критикуваха организацията, подчертавайки, че властите са имали достатъчно време да се подготвят за това важно съдебно събитие. „Фактът, че проблемите възникнаха още в първия ден на процеса, само изостря общественото недоверие към съдебната система и правителството“, съобщиха от лявата партия "Сириза". За Павлос Асланидис, президент на Асоциацията на семействата на жертвите на железопътната катастрофа, тези срамни условия по време на първото заседание по делото представляват доказателство, че „опитът за укриване продължава и че за пореден път паметта на жертвите е опетнена“.  "Днес не е направено нищо, което да създаде впечатлението, че правителството иска справедливост,“ написа от своя страна в редакционна статия онлайн медията News24/7. I БГНЕС