Днес азербайджанците гласуват на президентските избори, а петият мандат на Илхам Алиев се смята за предрешен след историческата победа на Баку над арменските сепаратисти, предаде АФП.

Репресиите срещу независимите медии и липсата на реална опозиция допринасят за сигурната победа на Алиев, чиито войски си върнаха анклава Нагорни Карабах през септември.

Основните опозиционни партии в богатата на петрол страна бойкотират гласуването, което един от опозиционните лидери, Али Керимли от партията "Национален фронт", нарече изборите "имитация на демокрация". "В страната няма условия за провеждане на свободни и честни избори", каза той.

Другите шестима кандидати са малко известни и са заети с хвалебствия за Алиев, откакто той обяви изборите през декември, една година по-рано от предвиденото.

Един от тях, Фуад Алиев, който не е роднина на действащия лидер, заяви наскоро, че Илхам Алиев "е изпълнил всички обещания към азербайджанския народ".

Други двама кандидати, Захид Оруч и Фазил Мустафа, също приветстваха Алиев като велик държавник и победоносен главнокомандващ.

Миналия месец Алиев нарече победата в Карабах, при която цялото етническо арменско население от над 100 000 души избяга в Армения, "епохално събитие, което няма аналог в историята на Азербайджан".

"Изборите ще поставят началото на нова ера за страната", каза той и добави, че за първи път страната ще проведе президентски избори на цялата си територия.

"Резултатът от изборите в Азербайджан на 7 февруари е известен предварително, Алиев ще спечели", казва независимият анализатор Гиа Нодиа от Кавказкия център за стратегически и международни изследвания.

"В тези избори няма никаква интрига, без ни най-малък признак на конкурентност".

Поддръжниците хвалят Алиев за това, че е превърнал страната, смятана някога за съветски зандан, в процъфтяващ енергиен доставчик за Европа.

Критиците обаче твърдят, че той е смазал опозиционните групи и е задушил независимите медии.

"В страната се нарушават всички основни права, опозиционните партии не могат да функционират нормално, свободата на събранията е ограничена, медиите са под натиска на правителството, а политическото несъгласие се потиска", казва Керимли от Националния фронт.

През последните месеци азербайджанските власти засилиха натиска върху независимите медии, като арестуваха няколко критично настроени журналисти, които разследваха корупция по високите етажи на властта.

"Ескалиращите репресии от страна на азербайджанските власти преди изборите са не само посегателство срещу индивидуалните права, но и широко разпространена, координирана атака срещу гражданското общество и върховенството на закона", заявиха от Amnesty International.

62-годишният Алиев е избран за първи път за президент през 2003 г. след смъртта на баща си Гейдар Алиев, бивш офицер от КГБ, който управлява Азербайджан от 1993 г.

Той беше преизбран през 2008 г., 2013 г. и - за последен път - през 2018 г. с 86% от гласовете.

Всички избори бяха осъдени от опозиционните партии като фалшифицирани.

През 2009 г. Алиев промени конституцията на страната, така че да може да се кандидатира за неограничен брой президентски мандати - ход, критикуван от правозащитници, които твърдят, че той може да стане пожизнен президент.

През 2016 г. Азербайджан прие спорни конституционни изменения, които удължиха мандата на президента от пет на седем години.

Затвърждавайки десетилетната династична хватка на властта, президентът назначи съпругата си Мехрибан Алиева за първи вицепрезидент.

Около шест милиона гласоподаватели са регистрирани за участие в изборите, които се наблюдават от наблюдатели на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

Очаква се предварителните резултати да бъдат оповестени няколко часа след края на гласуването в 15:00 ч. по Гринуич./БГНЕС