„Уолстрийт джърнъл“: Вотът в Унгария може да разклати Орбан и да охлади илюзиите на MAGA

Унгарците се оказват доста по-европейски, отколкото често се предполага, а Виктор Орбан е по-скоро опортюнист, отколкото революционер.

Унгарците се отправят към изборните урни в неделя за национален вот, който може да донесе загуби за почти всички участници в една или друга форма - включително за вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс, който, макар и косвено, също се оказва въвлечен. Това поставя под съмнение твърденията за „края на унгарската демокрация“, както и представата за страната като авангард на движение за възстановяване на европейската цивилизация, се казва в анализ на „Уолстрийт джърнъл“.

Премиерът Виктор Орбан, който е на власт от 16 години, е изправен пред трудна битка за преизбиране, като социологическите проучвания сочат възможност да загуби. Подобен развой би настъпил въпреки добре известните усилия за накланяне на изборната система в полза на неговата партия ФИДЕС. Сред тях са промени в изборните правила, улесняващи натрупването на гласове в ключови райони - фактор, който все пак оставя шанс за минимална победа.

Още по-съществено е, че тези процедурни маневри биха били необходими само защото други опити за доминиране на политическия живот изглеждат неуспешни. Сред тях са концентрирането на собствеността върху големи медии в ръцете на близки до властта фигури, както и активни действия за ограничаване на чуждестранното финансиране на политически инициативи, особено свързани с родения в Унгария милиардер Джордж Сорос.

Ефектите от подобни ограничения не бива да се подценяват, но и не следва да се преувеличават ползите за Орбан. Манипулирането на медийната среда и анти-Сорос реториката не променят факта, че унгарците са все по-недоволни от икономическите резултати и уморени от толкова дълго управление.

Дори Орбан да загуби, не е ясно дали някой друг ще спечели категорично. Фаворит е Петер Мадяр - бивш член на ФИДЕС, който сега оглавява дясноцентристкатапартия ТИСА. Сложната изборна математика обаче вероятно ще му попречи да постигне абсолютно мнозинство в парламента. За разочарование на Брюксел, Унгария едва ли ще повтори примера на Полша, където през 2023 г. избирателите замениха управлението с кабинет, ръководен от Доналд Туск.

Страната вероятно ще остане по-социално консервативна от държавите в Западна Европа. Възможно е Будапеща да намали съпротивата си срещу европейската подкрепа за Украйна - тема, по която позицията на Орбан дразни Брюксел - но едва ли ще се превърне в напълно подкрепящ партньор.

Все по-ясно се очертава, че много анализатори са разбрали погрешно Унгария, включително Ванс и други представители на консервативното движение в САЩ. Интересът към унгарската политика отвъд Атлантика се дължи най-вече на това, че американската национално-консервативна десница възприе Орбан като символична фигура.

Теорията, застъпвана и от Ванс по време на кампанията му в Будапеща тази седмица, е, че Орбан показва как може да се изгради устойчива електорална коалиция чрез противопоставяне на имиграцията, критика към енергийните политики, изолационизъм във външната политика и съпротива срещу т.нар. „уок“ култура. В това число и конфронтацията му с европейските институции, представяна като защита на националния суверенитет срещу наднационална бюрокрация.

Тази интерпретация обаче изкривява реалността. Орбан действително предвижда по-рано от други европейски лидери социалните и фискалните рискове от миграционната вълна през 2015 г. В останалите аспекти подходът му изглежда по-скоро прагматичен, отколкото идеологически. Когато Брюксел се опитва да наложи върховенството на закона и ограничения върху корупцията, Орбан отговаря с реторика за национален суверенитет, но впоследствие отстъпва, за да осигури европейско финансиране.

Показателно е, че той никога не е предлагал излизане на Унгария от Европейския съюз. Причината е, че след 16 години негово управление унгарците продължават да споделят сходни нагласи с останалите европейци.

Последното издание на изследването „Евробарометър“ на Европейска комисия потвърждава това. Данните показват, че унгарците са близки до средното ниво за ЕС - малко по-недоволни от живота си, но далеч от най-критично настроените, каквито са гражданите на България, Гърция и Румъния. Основните им тревоги - инфлацията, здравеопазването и семейният бюджет - съвпадат с тези в повечето европейски страни. Доверието в ЕС също е по-високо (60%) в сравнение с това към собственото правителство (41%), тенденция, наблюдавана и другаде в Съюза.

Унгария може да се разглежда и като част от по-широк регионален процес - продължителния преход от комунистическо управление към капиталистическа демокрация, който продължава десетилетия след края на Студената война. Това създава предпоставки за политическа нестабилност, но не и за трайно консервативно възраждане на континента.

Възможно е Ванс да остане разочарован от резултатите от изборите този уикенд, но едва ли би трябвало да бъде изненадан. | БГНЕС

Последвайте ни и в google news бутон