Управляващата прозападна партия на арменския министър-председател Никол Пашинян спечели парламентарните избори, затвърждавайки курса на страната към Европа и отдалечаването ѝ от традиционния съюзник Русия.

Окончателните резултати показват, че партията „Граждански договор“ на Пашинян е запазила мнозинство в парламента, докато алиансът „Силна Армения“, оглавяван от руско-арменския милиардер Самвел Карапетян, е получил около една четвърт от местата.

Резултатът е посрещнат положително в Брюксел, но предизвиква недоволство в Москва. Победата укрепва позициите на Пашинян в стремежа му да постигне мирно споразумение с Азербайджан и да нормализира отношенията с Турция – ключови цели на неговото управление.

„Народът на Армения гласува за мир, регионален просперитет и регионално сътрудничество. Надявам се това да получи положителен отговор от Турция и Азербайджан“, заяви Пашинян пред свои привърженици след обявяването на резултатите, цитиран от в. „Гардиън“.

Той подчерта, че Армения ще продължи да задълбочава връзките си със Запада, като същевременно запази членството си в ръководения от Русия Евразийски икономически съюз.

Бившият журналист, който дойде на власт след „Кадифената революция“ през 2018 г., изгради кампанията си около идеята, че прекратяването на дългогодишните конфликти със съседите ще отвори нови икономически възможности, ще повиши сигурността и ще намали зависимостта на Армения от Москва.

Европейските лидери побързаха да поздравят Пашинян. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен определи резултата като доказателство за „демократична Армения“, която „се приближава все повече към Европа“.

Пашинян получи и подкрепа от президента на САЩ Доналд Тръмп, който го нарече „голям приятел и лидер“. Вашингтон играе все по-активна роля в посредничеството между Армения и Азербайджан.

Настоящите избори са първите след загубата на Нагорни Карабах през 2023 г. – тежък удар за арменското общество, сложил край на повече от три десетилетия арменски контрол над региона.

Опозицията използва поражението като аргумент срещу Пашинян, обвинявайки го, че е предал исторически арменски земи. Самият той обаче представя края на конфликта като необходима стъпка към по-сигурно и проспериращо бъдеще.

Въпреки победата премиерът не успя да осигури квалифицирано мнозинство, необходимо за промени в конституцията. Сред тях е и премахването на текстове, които според Азербайджан съдържат териториални претенции към Нагорни Карабах – едно от ключовите условия за подписването на окончателен мирен договор.

Курсът на Пашинян към Запада го поставя в пряка конфронтация с Москва, която традиционно има силно влияние върху арменската политика и икономика.

Разочарованието сред арменците от Русия се засили, след като Москва не предотврати превземането на Нагорни Карабах от Азербайджан въпреки присъствието на руски миротворци в региона. Впоследствие Армения замрази участието си в Организацията на Договора за колективна сигурност, което се счита за най-сериозния разрив в отношенията с Русия от обявяването на независимостта на страната.

В навечерието на изборите руският президент Владимир Путин предупреди, че Армения върви по същия път като Украйна. В същото време арменските власти арестуваха представители на опозицията, включително членове на партията на Карапетян, по обвинения за купуване на гласове, финансови престъпления и призиви за сваляне на властта.

След изборите Пашинян заяви, че основен приоритет на новото управление ще бъде окончателното демонтиране на това, което той нарича „престъпно-олигархична система“, като посочи, че водещи опозиционни фигури трябва да бъдат изправени пред правосъдието.

Наблюдатели отбелязват, че много избиратели са подкрепили Пашинян не толкова заради ентусиазъм към управлението му, а поради липсата на убедителна алтернатива.

„Хората избират по-малкото зло. Алтернативите на Пашинян са значително по-лоши“, коментира арменският анализатор Татул Акопян. | БГНЕС