На един футболен мач на Цървена звезда сръбските националистически фенове държаха транспарант с надпис: "Кога армията ни ще се върне в Косово?" Вучич ги поздрави с вдигнат палец!

Известни са множество тежки провокации, свързани с Косово - Банска, отвличането на полицаи, експлозията на канала Ибър-Лепенац и др. Близки на Вучич казват, че той може без храна, без вода и без въздух, но не и без власт!

Предсрочните парламентарни избори стават все по-вероятни. Вучич се подготвя за тежка манипулация, която наскоро упражни в няколко малки общини. Въпреки това той трепери не заради евентуална загуба от изборите, а поради страха от реакцията след евентуалното им фалшифициране. Затова всеки ден се представя като „турбо патриот“, за да обезкуражи тази силна студентска енергия. Сега Вучич е в конфликт почти с всички съседни държави, които според него искат да „унищожат“ Сърбия! Той преследва „чужди окупатори“ и „вътрешни предатели“ и е изключително чувствителен, когато се спомене вътрешнополитическата криза. В Сърбия вече не се спазва дори привидната демокрация.

Като начало той се опитва да продаде на обществеността историята, че Сърбия е застрашена от всички страни - от Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Албания и Косово. Щади единствено Македония, защото знае, че тук има свои представители. А албанската част от властта мълчи и не разбира, че и малките пробойни могат да потопят голям кораб. Скопие е мълчало и по повод провокацията на сръбската депутатка Милица Стаменковска, която преди известно време от Солунска глава възхвали героизма на сръбската армия в „защитата на собствената си страна“! Властта нито е видяла, нито е чула!

Враговете на Сърбия!

Преди няколко дни Вучич заяви, че най-голямата заплаха за Сърбия е „военният съюз“ между Загреб, Прищина и Тирана. Той каза това и на Мюнхенската конференция по сигурност.

„Скоро ще присъствам на заседание на Генералния щаб и Министерството на отбраната и ще посетя всички фабрики от военната индустрия“, каза той в стила на неговия политически баща - Воислав Шешел.

Хърватският министър на отбраната Иван Анушич подчерта, че „тристранното сътрудничество, договорено миналата година, не застрашава никого“.

Вучич се превръща във все по-голям проблем не само за Сърбия, която управлява автократично повече от 14 години, но и за целия регион. Неговите провокативни изявления са част от ежедневието му, но посланията, отправени от Доня Градина (Босна и Херцеговина) по време на възпоменанието за жертвите на Ясеновац, са изключително проблематични и разрушителни в контекста на успокояването на отношенията в тази част на Европа.

Там Вучич повтори твърдението си за военната координация между Хърватия, Албания и Косово и за бъдещи съвместни учения. А именно това е основният елемент на неговата национална политика. Според албанския министър на отбраната Пир Венгу това сътрудничество ще бъде в съответствие със стратегическата концепция на НАТО. На срещата в Тирана са били обсъждани и предизвикателствата пред сигурността, както и повишаването на оперативната съвместимост на отбранителните способности в съответствие с евроатлантическите стандарти. Вучич заяви, че е „много загрижен“ от мълчанието в международните среди по отношение на този съюз.

И че „всички се преструват, че не разбират, когато ги питам за военния съюз между Тирана, Прищина и Загреб. Всички се правят на глупави и разказват приказки за военно-техническо сътрудничество“, каза той. И добави, че „някой е трябвало да даде зелена светлина за създаването му“. Хърватският министър Анушич отговори, че „прилагаме декларацията за сътрудничество между нашите въоръжени сили“.

Вучич иска излаз на море!

Как иначе да бъдат наречени посланията на Вучич за „култа към омразата към сърбите“ и „унищожаването на Сърбия“ отвън, когато той публично критикува „отделянето на Черна гора от Сърбия“ през 2006 г.: „Бяхме толкова добри и послушни и толкова много уважавахме думата си, а въпреки това някой нареди - отделете Черна гора от тях.“

Тези дни Вучич дори намекна, че не искал да пътува до Черна гора, защото някой я бил „отделил“, за да лиши Сърбия от достъп до морето. „А после да ни отнемат и Косово!“ Безумни сънища на психически разстроен гладиатор, на когото за съжаление в Македония много хора вярват! Всяка болна страст обещава толкова много, а дава толкова малко, и то като отмъщение, както казва Хенри Шоу.

„Сръбският свят“ на Шешел и Вучич претендира за връщането на Черна гора и Косово под тяхната власт и мълчаливо мисли същото и за Македония. А местната власт си затваря очите, докато проблемът се разглежда сериозно от НАТО! Вучич иска да започне с Черна гора чрез „йогурт революция“, така че „двете очи да бъдат в една глава“. А Черна гора е призната за държава още на Берлинския конгрес през 1878 г. (също както и Сърбия). За Вучич отричането на правото на черногорците на собствена нация и държава все още е напълно нормална политика.

Сърбия никога не е имала излаз на море, но Александър Вучич все още, както и през 90-те години, когато заедно с Воислав Шешел наричаше хърватската част на Адриатическо море „Сръбско море“, се стреми да не се задоволява само с черногорската част на Адриатика. Вучич мечтае за части от хърватската територия, но прикрива тази мечта с твърдения за „опасност“ от предполагаемо регионално военно сътрудничество. Самата Сърбия обаче през 2010 г. подписа двустранно споразумение с Хърватия за военно сътрудничество. То все още е в сила, въпреки че Вучич постоянно отправя заплахи към Хърватия.

Целта е да се разпространяват лъжи и истерия, защото така по-лесно се оправдават огромните средства, отделяни за въоръжаването на сръбските въоръжени сили. Това е подценяване на човешкия разум от човек, който сам е подкрепял агресията срещу Хърватия, а сега се оплаква от възможността Хърватия да нападне Сърбия. Самият Вучич е причината земята под краката му да се изплъзва, а нервността му е още по-силна след като Виктор Орбан, неговият защитник в ЕС, претърпя политическо фиаско на последните избори в Унгария. Ако не се измъкне от капана, и Мицкоски ще се изправи пред подобна политическа катастрофа.

Докато Вучич и Шешел проливат сълзи за Черна гора, председателят на Европейския съвет Антонио Коща в Тиват изрази голямо удовлетворение, че това поколение черногорски политици и граждани има историческата възможност да води Черна гора към пълноправно членство в Европейския съюз.

А Вучич и Шешел вече 13 години продължават да се борят с вятърни мелници. Тяхната политика се основава на език на омразата, насаждане на страх и разпространяване на етническа нетърпимост. Защото как иначе да се обясни безсрамната манипулация на Вучич с невинните жертви на Ясеновац, които му служат единствено за ежедневни политически нужди, без никаква самокритика или отговорност за подтикването на част от хърватските сърби към конфликт със собствената им държава, завършил с масовото им изселване.

За Вучич ЕС е толкова желан, колкото и за Шешел!

Разказите на Вучич за членството на Сърбия в ЕС са продукт на черния хумор на Шешел. И ние започнахме да ги следваме. Докато ЕС се мъчи с някакво „членство без членство“, ние продължаваме с една идиотска политика. Ще бъде късно да поправим този идиотизъм, когато Вучич падне. В момент, когато дори Путин го е отписал като полезен фактор, никой нормален не може да разбере защо ни е Вучич. Обидно за всяка нация е да иска от други признание на своята идентичност. Идентичността съществува за хората, които вярват в нея, и за никой друг. В момента от това полза има единствено отровният Вучич. Когато превръщаме нормалното в невъзможно, пропастта бързо става неизбежна.

Черногорците върнаха чартърен полет с 87 сръбски граждани, които бяха оценени като заплаха за сигурността на държавата. Вучич се оправда, че те не били престъпници, а просто искали да му организират приятно посрещане („комитет за добре дошли“)! За да стане неговата „истина“ по-убедителна, към нея трябвало да се добави голяма лъжа. Но разследващи журналисти установиха, че става дума за група престъпници с много сериозни досиета. Вероятно ще ги видим и в Скопие при първа възможност.  „Не е възможно да се води политика на колебание между Русия, Китай и Европа. Пътят на Сърбия към ЕС е отворен, но тя трябва да реши на чия страна ще бъде“, каза германският канцлер Мерц. I БГНЕС

---

Анализът на македонския публицист Мерсел Билали е публикуван в "Либертас".