Третите парламентарни избори в Косово за последните 18 месеца не дават гаранция за излизане от продължаващата политическа криза. Движението „Самоопределение“ на премиера Албин Курти остава първа политическа сила, но губи абсолютното си мнозинство, а избирателната активност бележи рязък спад.

Според резултатите при преброени над 90% от бюлетините „Самоопределение“ получава 43,5% от гласовете срещу 51,1% на предходните избори през декември. На второ място е Демократическата партия на Косово (PDK) с 21,4%, следвана от Демократическата лига на Косово (LDK) със 17,4% и Алианса за бъдещето на Косово (AAK) с 5,5%.

Избирателната активност е спаднала до едва 35% при 45% на изборите в края на миналата година.

През декември „Самоопределение“ спечели 57 от общо 120 места в парламента и с подкрепата на представители на малцинствата успя да формира стабилно правителство. Въпреки това политическите сили не успяха да постигнат съгласие за избор на нов държавен глава.

Президентът на Косово се избира с квалифицирано мнозинство и участието на поне две трети от депутатите в първите два тура, което прави невъзможно избирането му само с подкрепата на една партия. Липсата на компромис между основните албански формации доведе до задънена улица и нови избори.

Кампанията беше белязана и от засилен интерес към ролята на президента Вьоса Османи. След години на сътрудничество с Курти отношенията между двамата се влошиха, а „Самоопределение“ отказа да подкрепи преизбирането ѝ. Османи се завърна в редиците на Демократическата лига на Косово и се включи активно в предизборната кампания, обвинявайки Курти, че е навредил на отношенията на Косово със Съединените щати и другите западни партньори.

Албин Курти заложи кампанията си основно на темите за суверенитета, сигурността и засилването на държавното присъствие в северните райони на страната, населени предимно със сърби. Той представя тези политики като едно от основните постижения на управлението си.

В същото време критиците му го обвиняват, че задълбочава разделението между етническите общности. Представители на гражданския сектор предупреждават, че отношенията между албанци и сърби са достигнали най-ниското си ниво от края на войната насам.

В изборите участваха 902 кандидати от 21 политически формации - 17 партии, три коалиции и един независим кандидат. В избирателните списъци бяха вписани 1 999 204 души, включително над 117 000 избиратели от косовската диаспора, чийто вот традиционно е важен фактор в политическия живот на страната.

Новият парламент ще включва 100 депутати от албанските партии, 10 представители на сръбската общност и още 10 депутати от останалите малцинства. | БГНЕС

---

Анализ на „Куриер де Балкан“.