Увредените сърца могат буквално да бъдат закърпени, за да работят.

Това твърдят учени, които определят разкритието като революционно постижение за хората с напреднала сърдечна недостатъчност. Според неотдавнашно проучване сърдечната недостатъчност засяга повече от 64 милиона души по света, като причините за нея включват сърдечни пристъпи, високо кръвно налягане и коронарна болест.

За трансплантация на сърце има недостиг на налични органи, докато изкуствените сърдечни помпи са скъпи и са свързани с голям брой усложнения. Сега учените смятат, че са направили пробив, като са създали имплантируеми пластири, съставени от биещ сърдечен мускул, които могат да помогнат на органа да се свие.

"Сега за първи път разполагаме с лабораторно отгледан биологичен трансплантат, който има потенциала да стабилизира и укрепва сърдечния мускул," каза професор Инго Куцка, съавтор на работата от Университетския медицински център в Гьотинген, Германия. Пластирите се изработват от клетки, взети от кръвта и „препрограмирани“, за да действат като стволови клетки, които могат да се развият във всеки тип клетки в тялото. В случая с лепенките тези клетки се превръщат в клетки на сърдечния мускул и съединителната тъкан. Те се вграждат в колагенов гел и се отглеждат в специално изработена форма, след което получените шестоъгълни пластири се прикрепят на маси към мембрана. При хората тази мембрана е с размери около 5 на 10 см.

Професор Волфрам-Хубертус Цимерман, друг автор на работата от Университетския медицински център в Гьотинген, заяви, че мускулът в лепенките има характеристиките на сърце, което е само на четири до осем години. „Ние имплантираме млад мускул на пациенти със сърдечна недостатъчност“, каза той.

Екипът казва, че лепенките са важна разработка, тъй като директното инжектиране на клетки от сърдечния мускул в сърцето може да доведе до растеж на тумори или да доведе до развитие на неравномерен сърдечен ритъм - което може да бъде смъртоносно. Пластирите обаче позволяват да се прилагат много повече клетки на сърдечния мускул с по-голямо задържане и, изглежда, без риск от такива нежелани ефекти.

В списание Nature Цимерман и колегите му съобщават как са тествали лепенките върху здрави макаци резус, като не са открили данни за нередовен сърдечен ритъм, образуване на тумори, смъртни случаи или заболявания, свързани с лепенките.  Когато екипът изследва сърцата на животните до шест месеца след имплантирането на лепенките, той установява удебеляване на сърдечната стена, като степента на удебеляване зависи от броя на използваните лепенки.

Екипът тества пластирите и при маймуни със заболяване, подобно на хроничната сърдечна недостатъчност. В този случай екипът открива признаци на подобрена сърдечна функция, като например по-голяма способност на сърдечната стена да се свива.  След това изследователите прилагат подхода към 46-годишна жена с напреднала сърдечна недостатъчност. В този случай лепенките са направени от човешки клетки, взети от донор, и са пришити към биещото сърце на пациентката с минимално инвазивна операция.

Три месеца по-късно пациентът, който остава стабилен, е трансплантиран, което позволява на екипа да анализира изваденото сърце. Изследователите установяват, че лепенките са оцелели и са се снабдили с кръв. 
Въпреки че използването на клетки от донори означава, че е необходимо потискане на имунната система, изследователите твърдят, че създаването на пластири от клетките на спешно нуждаещ се пациент би било твърде скъпо и би отнело твърде много време, като донорските клетки също така предлагат възможност за пластири „от рафта“ и по-добро тестване на безопасността.

Екипът твърди, че терапевтичният ефект на пластирите се проявява след три до шест месеца, което означава, че те не са подходящи за всички пациенти. Въпреки това 15 пациенти вече са получили лепенки.

"Надяваме се, че продължаващото ни клинично изпитване ще покаже дали тези инженерни присадки за сърдечен мускул ще подобрят сърдечната функция при нашите пациенти“, казва Кучка. Цимерман заяви, че целта не е непременно да се заменят сърдечните трансплантации. „Предлага се ново лечение на пациенти, които понастоящем са под палиативни грижи и при които смъртността е 50 % в рамките на 12 месеца“, каза той.

Професор Сиан Хардинг от Кралския колеж в Лондон определи изследването като новаторско, но заяви, че е необходима допълнителна работа, не на последно място, тъй като клетките на сърдечния мускул в пластира не са съзрели напълно и установяването на кръвообращението е бавно. Професор Ипсита Рой от университета в Шефилд също приветства работата, като отбеляза, че операцията ще бъде по-малко инвазивна, отколкото при трансплантация на сърце. Това е отлична работа. Наистина съм впечатлена“, каза тя е добави: Концепцията е съвсем ясна, можете да закърпите сърцето, където и да е увредено.  I БГНЕС