Докато медийното внимание е насочено към преговорите за меморандум за разбирателство между САЩ и Иран в швейцарския курорт Бюргенщок край езерото Люцерн, по-съществените новини този месец идват от Китай.

Тези новини лесно могат да останат незабелязани. Формулирани на характерния за китайската бюрокрация сложен и непрозрачен език и придружени от ритуални препратки към визията на Си Дзинпин за страната, „Изпълнителни насоки за ускоряване на развитието на „AI+потребление““ не изглеждат като задължително четиво за широката публика.

Но както показва преводът, подпомогнат от Claude и публикуван в бюлетина Sinocism на Бил Бишоп, става дума за нещо значимо. Китай започва мащабна инициатива за внедряване на изкуствения интелект в цялата икономика, като поставя този сектор в основата на своята икономическа стратегия. В 17 точки документът очертава план за ускоряване на развитието на ИИ и за съживяване на китайската икономика чрез нейното преструктуриране около новите технологии.

Както посочват авторите, целта е „пълно, точно и всеобхватно прилагане на новата концепция за развитие, пълно използване на предимствата на Китай като свръхголям пазар, широки потребителски сценарии и богати ресурси от потребителски данни, ускоряване на демонстрационното приложение на нови продукти, услуги и сценарии с изкуствен интелект, насърчаване на навлизането на ИИ в десетки милиони домакинства и магазини, създаване на нови точки на растеж и нов импулс за потреблението, стимулиране на итеративното развитие на технологии и продукти, отваряне на нови индустрии и направления и по-добро удовлетворяване на нуждите на хората за по-добър живот“.

В документа са посочени и ключови сектори за развитие. Хуманоидни роботи с изкуствен интелект трябва да трансформират индустрии като грижата за възрастни хора. Планира се изграждането на екосистема „човек–превозно средство–дом“, която ще свързва интелигентни автомобили, интелигентни пътища и умни домове. Очаква се също развитие на мозъчно-компютърни интерфейси, смарт очила, преносими устройства и други потребителски технологии, които първо ще бъдат внедрени на вътрешния пазар, а впоследствие и в международен мащаб.

Китай възнамерява да изгради и „солидна линия за сигурност“, която да защитава зараждащата се екосистема от злонамерени и чуждестранни прониквания. Настоящият документ е част от по-широката рамка на решение на Държавния съвет от август 2025 г., което предвижда 10-годишен план за развитие на изкуствения интелект и изграждане на „интелигентно общество и икономика“, водещи до така наречената социалистическа модернизация на Китай.

Очертаването на стратегия е едно, а нейното прилагане – съвсем друго. Въпреки това западните анализатори не бива да подценяват подхода. Китайската планова система има сериозни структурни проблеми, но остава изключително ефективна в насочването на инвестиции към приоритетни сектори и в създаването на регулаторна среда, благоприятстваща желаните от държавата индустрии.

Пример за това са слънчевата енергия и електромобилите. Докато западните политици и екологични движения представяха енергийния преход като визионерски проект, Китай успя да създаде реални пазари чрез субсидирано кредитиране и регулации, които насърчиха производството и покупката на електромобили за сметка на автомобилите с двигатели с вътрешно горене. Силната конкуренция между китайските компании, както и практиките на обратно инженерство и усвояване на технологии, дадоха на местните производители значително предимство.

Сега целта е същият модел да бъде приложен в по-широк мащаб в сферата на изкуствения интелект. За разлика от съветското централно планиране, китайските власти се стремят да създават пазарни стимули в избрани сектори. Подобна стратегия понякога води до сериозни изкривявания, както при имотния балон в Китай, но често носи резултати в краткосрочен и средносрочен план.

Китай вече демонстрира сериозни промени в образователната си система, като е закрил над 12 000 остарели университетски програми и е въвел над 10 000 нови курса по изкуствен интелект, роботика и напреднали изчислителни технологии през последните години.

Ако Китайската комунистическа партия продължи да прилага своята стратегия за изкуствен интелект със същата решителност и централен контрол, с които е развивала други приоритетни икономически сектори, може да се очаква бързо подобряване на базовите възможности на ИИ моделите и ускорена интеграция на технологиите в потребителските индустрии.

Състезанието със САЩ ще бъде сериозно предизвикателство. В китайската система президентът Си и тесен кръг от сътрудници могат да налагат политики на национално ниво, докато в САЩ процесът изисква изграждане на обществен консенсус.

Създаването на национално съгласие за политики в подкрепа на стратегически важните технологии ще бъде трудно, но от това може да зависи бъдещето на човешката свобода. І БГНЕС

Проф. Уолтър Ръсел Мийд, „Уолстрийт джърнъл“.