Учени направиха интересно откритие на Марс: нов минерал, наречен железен хидроксисулфат. Името е трудно за произнасяне, но последствията от него са вълнуващи. Този конкретен минерал подсказва за водно, химически активно минало на Червената планета.

Този път откритието не е направено от роувъра, а от екип изследователи от Института SETI, които анализирали данните, събрани от Марс Орбитър –  космически апарат, който преди няколко години отпразнува 15 години успехи високо над Марс.

След като данните от Марс Орбитър били събрани, учените използвали техника за анализ на светлината, отразена от повърхността на планетата. Тази техника, наречена спектроскопия, ни помага да идентифицираме химичния състав на минералите от далечно разстояние. Това е един от методите, използвани за оценка на състава на далечни планети.

След като резултатите били готови, учените осъзнали, че гледат нещо ново: железен хидроксисулфат – минерал, който никога преди не е бил наблюдаван на Марс. Защо това е важно? Този конкретен минерал се образува в присъствието на вода, желязо и сяра. Всички тези съставки предполагат, че Марс някога е имал подходящи условия за химични процеси, подобни на тези в ранните дни на Земята. Това означава, че може би Марс някога е бил способен да поддържа живот.

Откритието на железен хидроксисулфат (Fe3+SO4OH) на Марс е резултат от години на подробни изследвания, ръководени от д-р Джанис Бишъп и нейния екип в Института SETI. Тяхната работа се фокусира върху анализа на сложна и геоложки богата част от планетата, известна като Valles Marineris, мрежа от каньони и долини близо до марсианския екватор. Екипът използва инструмент, наречен CRISM (Compact Reconnaissance Imaging Spectrometer for Mars), който анализира как слънчевата светлина се отразява от повърхността на планетата.

Докато разглеждали данните, събрани от CRISM, учените забелязали уникални светлинни сигнали в две конкретни области на каньонната система: Juventae Chasma и Aram Chaos. За да разберат по-добре какво наблюдават, изследователите от SETI сравнили данните от Марс с минерали на Земята, които се образуват в киселинни, богати на вода среди. Това сравнение им помогнало да идентифицират съвпадението. Те наблюдавали досега неоткрит минерал на Марс, железен хидроксисулфат.

Обикновените сулфати, открити на Марс, се образуват, когато минералите взаимодействат със сяра (а понякога и с вода) в киселинни условия. Железният хидроксисулфат обаче изисква и кислород и температури над 100°C, което е много по-високо от температурата на повърхността на Марс. Това означава, че основните виновници за образуването на сулфатите са вулканичната и геотермалната активност на планетата. Оттук учените заключават, че промяната в минералите на Марс е настъпила през последните 3 милиарда години, в т.нар. Амазонски период. Резултатите са публикувани в научното списание Nature на 5 август 2025 г.

През март 2025 г. Роджър Уийнс, експерт по изследване на Марс от университета „Пърдю“ в Индиана, използва роувъра Perseverance на НАСА, за да направи нещо повече от търсене на следи от древен живот, и проучи някои необичайно бледи скали на повърхността на Марс. Той откри необичайно високи нива на алуминий, който вероятно произхожда от минерала каолинит. Този конкретен минерал, точно като железния хидроксисулфат, изисква много топла и влажна среда, за да се образува.

Наличието на железен хидроксисулфат и каолинит показва, че Марс някога е бил много по-топъл, влажен и сложен, отколкото учените са смятали досега. В определен момент от историята си той може да е бил много по-подобен на Земята.

НАСА отдавна търси признаци за възможен живот на Марс и изглежда, че с откриването на този нов минерал сме с една стъпка по-близо до доказателството, че Червената планета някога е поддържала живот. Възможно е обаче Марс да може да поддържа живот и в бъдеще, благодарение на все повече открития за наличието на вода на планетата. Може би един ден дори ще бъде годен за човешко присъствие, но засега учените се фокусират върху разбирането на миналата среда на планетата.

Региони като Juventae Chasma и Aram Chaos, където е открит новият минерал, могат да бъдат потенциални цели с висок приоритет за задълбочено проучване на повърхността. С други думи, железният хидроксисулфат е ново парче от пъзела в продължаващото усилие да се разбере Червената планета. | БГНЕС