Доналд Тръмп се готви за нова война - втора търговска битка със света. Първата не донесе очакваните резултати, но това не го спира, въпреки множеството признаци, че обявените цели на атаките срещу съюзници и съперници няма да бъдат постигнати, а тежестта на разходите се поема почти изцяло от американските граждани и бизнес.

Тръмп започна търговската война със света малко след завръщането си в Белия дом за втори президентски мандат. Скоро обаче беше принуден да отстъпи, тъй като както основният съперник на САЩ - Китай, така и съюзниците Канада, Европа и Мексико намериха ефективни ответни мерки, се казва в анализ на Би Би Си.

През февруари той претърпя и сериозно поражение на вътрешния фронт. Върховният съд на САЩ обяви за незаконни голяма част от митата, въведени под претекст за „извънредна ситуация“, определяйки ги като опит за узурпиране на правомощия. Според Конституцията на САЩ правото да налага данъци принадлежи единствено на Конгреса, а не на президента.

Това обаче не спря Тръмп.

След съдебната загуба той незабавно наложи 10-процентно мито върху целия внос, позовавайки се на извънредна ситуация, свързана с платежния баланс. Икономистите бързо определиха аргумента като несъстоятелен, тъй като през последните години не са настъпили съществени промени в платежния баланс на САЩ. Бизнесът отново заведе съдебни дела.

Изходът от тях няма особено значение, тъй като новите мита ще изтекат автоматично след месец и половина на 24 юли. Тръмп успя да ги въведе само за срок от 150 дни, каквото позволява малко използван закон от 1974 г., върнат на дневен ред в подкрепа на неговата търговска кампания.

Затова президентът възложи на министрите си до края на юли да намерят ново основание за налагане на допълнителни данъци върху американските потребители и компании, които купуват вносни стоки и компоненти. Първият пакет от новите мита беше обявен тази седмица, а следващият вече се подготвя.

Тръмп като защитник на трудещите се

Белият дом обвини останалия свят, че не полага достатъчно усилия за борба с експлоатацията на работниците - аргумент, който според американското законодателство може да даде основание на президента да наложи допълнителни мита върху вноса.

За държавите, които изобщо нямат закони срещу принудителния труд, се предлага мито от 12,5%. За останалите, включително Европейския съюз, Канада и Мексико, се предвижда ставка от 10%, тъй като според Вашингтон не контролират достатъчно строго спазването на съществуващите забрани.

„Налагането на мита под този предлог е абсурдна юридическа конструкция, характерна за авторитарните режими и бившия Съветски съюз“, коментира Дейвид Хениг от изследователския център ECIPE, който е представлявал Великобритания в търговските преговори със САЩ по време на първия мандат на Тръмп.

Малцина се съмняват, че митата ще бъдат въведени през юли след изтичането на задължителния период за консултации. В условията на глобализирана икономика практически никоя държава не може да докаже, че всички нейни стоки са произведени изцяло от суровини и компоненти, създадени без участие на принудителен или робски труд.

Решаващият фактор остава Тръмп, който настоява да може да налага мита с еднолично решение. Той открито изрази недоволството си от решението на Върховния съд, което ограничи тази възможност, предупреждавайки, че без нея Америка може да се превърне в „държава от третия свят“ и дори да бъде разрушена.

Новите разследвания на Министерството на търговията на САЩ могат да възстановят правото му да въвежда тарифи. Едното е свързано с принудителния труд, а второто, което предстои, е насочено срещу свръхкапацитета в производството. Като пример се посочва Китай, който чрез държавна подкрепа за производителите на електромобили и соларни панели може да залее световните пазари и да изтласка конкурентите си.

„Всичко това е поредна стъпка към възстановяването на тарифната система на Тръмп от 2025 г., която беше разрушена от Върховния съд“, смята Чад Браун от Института за международна икономика „Питърсън“ (PIIE), автор на книгата „Как да спечелим търговска война“.

Тръмп и спорът за концентрацията на власт

Митата представляват универсален данък върху потреблението на вносни стоки. Те позволяват на Тръмп да увеличава бюджетните приходи, да финансира огромния дефицит и да укрепва политическото си влияние чрез разпределяне на субсидии и данъчни облекчения в замяна на лоялност и подкрепа.

Търговските партньори на САЩ разполагат с ограничени възможности за противодействие на новите мерки, но американските съдилища могат отново да се окажат основната пречка пред президента.

„За всеки съд ще бъде очевидно, че става дума за нов опит на президента да присвои правомощията на Конгреса за налагане на мита. Това противоречи на Конституцията на САЩ“, заявява Алън Улф от PIIE, който до 2021 г. беше заместник генерален директор на Световната търговска организация.

В самите Съединени щати отношението към тарифната политика на Тръмп остава критично. Бизнесът е недоволен от нарастващата данъчна тежест и липсата на предвидимост, тъй като президентът често променя правилата. Гражданите от своя страна са обезпокоени от концентрацията на власт в ръцете на държавния глава.

Само за година управление Тръмп увеличи средното мито върху вноса от 2-3% до между 13 и 16% според различни оценки. След ключовото решение на Върховния съд част от тарифите останаха в сила, включително специалните мита срещу Китай и секторните налози върху стоманата и автомобилите. Въпреки това средното ниво спадна до около 8-10%, което обяснява стремежа на президента да изгради нови тарифни бариери под различни предлози.

Как Тръмп губи търговската война

Тръмп твърди, че митата съживяват американската индустрия и че основната тежест пада върху чуждестранните производители, които са принудени да намаляват цените си, за да не загубят достъп до американския пазар.

Практиката засега показва друго. Очакваният ръст в промишлеността и строителството се е превърнал в спад след завръщането му на власт. Изследване на Федералния резерв на Ню Йорк сочи, че над 90% от разходите по митата са били поети от американските потребители и компании.

Търговските конфликти също така влошиха отношенията между САЩ и техните съюзници. Тръмп се опита чрез заплахи с мита да принуди партньорите си да подпишат нови търговски споразумения, по-благоприятни за Вашингтон. Някои държави действително се съгласиха.

Скоро след подписването на тези договорености обаче стана ясно, че тарифните заплахи са били до голяма степен обезсилени от съдебните решения. Освен това Тръмп показа готовност да преразглежда вече постигнати договорености и да заплашва с нови мита по всякакви поводи, включително под претекст за борба с принудителния труд в страни като Норвегия и Люксембург.

Новият етап от търговската война поставя под въпрос както ратифицирането на търговското споразумение с най-големия партньор на САЩ - Европейския съюз, така и успеха на преговорите с Канада и Мексико за преразглеждане на Северноамериканското споразумение за свободна търговия.

Същевременно се очаква нова вълна от ответни мерки от страна на Китай и на повечето други търговски партньори на Съединените щати. | БГНЕС