Преди Съединените щати да започнат военната операция срещу Иран, председателят на Комитета на началник-щабовете генерал Дан Кейн е предупредил президента Доналд Тръмп, че американска атака може да доведе до затваряне на Ормузкия проток – най-важния морски маршрут за търговия с енергийни ресурси в света, съобщава „Уолстрийт джърнъл“.

По време на няколко брифинга Кейн е обяснил, че американските служби отдавна смятат за вероятно Иран да използва мини, дронове и ракети, за да блокира стратегическия воден път. Това разказват източници, запознати с обсъжданията.

Тръмп е признал, че подобен риск съществува, но въпреки това е продължил с решението си да започне войната – най-сериозната външнополитическа стъпка в двата му президентски мандата. Той е уверил екипа си, че Техеран вероятно ще капитулира, преди да се стигне до затваряне на протока, а дори и да се опита, американската армия ще може да се справи.

Две седмици след началото на конфликта обаче иранското ръководство отказва да отстъпи, а Ормузкият проток се превърна в най-силния инструмент за натиск на Техеран.

Иран блокира преминаването на танкери и атакува товарни кораби, което предизвика рязко поскъпване на петрола и глобален енергиен шок. Американските сили атакуват кораби и заводи, използвани за поставяне на мини, в опит да предотвратят минирането на водния път.

Съвместната военна операция на САЩ и Израел доведе до ликвидирането на върховния лидер на Иран, удари по военни щабове и унищожаването или повреждането на повече от 90 ирански кораба.

Цената на операцията обаче е висока. Най-малко 13 американци са загинали, включително шестима при катастрофа на самолет за въздушно зареждане на ВВС в четвъртък. Така конфликтът в Иран се превърна в най-смъртоносната военна операция за двата мандата на Тръмп. Най-малко 140 американски военнослужещи са ранени.

Около 175 души, повечето деца, загинаха при удар по училище за момичета в Иран. Предварително американско разследване показва, че атаката вероятно е била извършена от американските сили.

Военната операция струва на САЩ милиарди долари седмично. Съществува и риск от разширяване и продължително протичане на войната, което може да нанесе сериозни щети на американската икономика и да доведе до стагфлация – комбинация от слаб икономически растеж и висока инфлация.

В основата на решението на Тръмп стои силната му увереност в способностите на американската армия да постигне бърза и решителна победа, твърдят представители на администрацията. Доверието му в генерал Кейн е било засилено от успешните американски удари по ирански ядрени обекти миналата година и от операцията през януари, при която беше заловен венецуелският лидер Николас Мадуро.

От Белия дом заявяват, че президентът е бил наясно с рисковете, но е бил решен да елиминира заплахата за националната сигурност, която представлява Иран. Преди одобряването на операцията той и съветниците му са обсъждали варианти за принуждаване на Иран да отвори отново протока и възможността американският флот да ескортира танкери.

След като протокът практически е блокиран, Пентагонът се опасява, че американските бойни кораби, които придружават танкери, могат да се превърнат в лесни цели, ако не бъдат унищожени иранските военноморски сили и крайбрежните системи за отбрана.

Генерал Кейн е представил на президента „пълния спектър от военни варианти“, включително рисковете и възможните последствия от всяко решение, заяви неговият говорител Джо Холстед.

Говорителят на Белия дом Каролайн Левит подчерта, че Пентагонът от десетилетия подготвя сценарии за евентуално затваряне на Ормузкия проток от страна на Иран. „Военната операция е насочена именно към това да лиши Техеран от способността да блокира протока“, заяви тя.

Някои външни съветници на президента настояват той да потърси начин за излизане от конфликта. Тръмп обаче няма намерение да прекратява войната на този етап и настоява ударите срещу иранските военни и съюзнически сили да продължат.

Това контрастира с публичните му изявления. „Ние победихме“, заяви президентът пред поддръжници в Кентъки в сряда.

Военни представители на САЩ обаче смятат, че бойните действия вероятно ще продължат поне още няколко седмици.

В петък вечерта Тръмп съобщи, че американските сили са бомбардирали военни цели на иранския остров Харг, откъдето се изнася около 90% от иранския петрол. Той уточни, че петролната инфраструктура е пощадена „по съображения за приличие“.

Президентът предупреди, че ако Иран или друга страна попречи на свободното и безопасно преминаване на кораби през Ормузкия проток, решението може незабавно да бъде преразгледано.

Решения в тесен кръг

Критиците на президента твърдят, че затварянето на протока и икономическите сътресения показват липса на достатъчно планиране преди началото на войната.

„Те нямаха план за кризата в протока“, заяви сенаторът Крис Мърфи, участвал в секретен брифинг за операцията. „Фактът, че дори седмица след началото на войната нямаше ясен план, беше шокиращ.“

Министърът на отбраната Пийт Хегсет заяви, че решението на Иран да блокира протока е признак на „чисто отчаяние“ и увери, че ситуацията е под контрол.

Обикновено подготовката за война включва продължителни вътрешни обсъждания, писмени планове и участие на широк кръг дипломати и експерти. В този случай обаче решенията са били вземани от малка група, включваща вицепрезидента Джей Ди Ванс, държавния секретар Марко Рубио и министъра на отбраната.

Този модел е бил избран умишлено, за да позволи бързи решения и да се избегнат изтичания на информация.

Въпроси като евакуацията на американски граждани при ескалация на конфликта или бъдещето на политическото управление в Иран са останали без ясен отговор.

Много дипломати и високопоставени служители, работещи по въпросите на Близкия изток, научили за началото на бомбардировките от социалните мрежи и медиите.

Междувременно Белият дом води активна информационна кампания, подчертаваща военната мощ на САЩ и убеждението на президента, че американското военно превъзходство ще надделее над иранските ответни действия.

Американските сили са извършили удари по около 6000 ирански цели, сериозно отслабвайки военноморските сили и ракетния арсенал на страната.

„Раздразнен кошер“

Новият върховен лидер на Иран Моджтаба Хаменей, назначен след смъртта на баща си, обеща да не допуска кораби през Ормузкия проток. Според американските и израелските разузнавателни служби режимът остава стабилен и не се очаква скоро да падне.

Експертът по Иран в Фондацията „Карнеги“ Карим Саджадпур коментира: „Администрацията на Тръмп ритна силно, но не унищожи гнездото на осите“.

Дипломати в Техеран смятат, че Иран ще продължи агресивно да контролира водния път, надявайки се високата цена на конфликта да принуди САЩ да се откажат.

В същото време съюзниците на САЩ в Персийския залив са силно недоволни. Те обвиняват Вашингтон, че е предизвикал война, която ги поставя под ударите на Иран и разрушава имиджа им на стабилен и безопасен регион.

Самият Тръмп през последните дни е разговарял по телефона с лидерите на тези държави, опитвайки се да ги успокои.

Конфликтът застрашава и американски граждани. Държавният департамент призова сънародниците си да напуснат региона едва след началото на войната, когато въздушното пространство вече беше затворено и десетки хиляди американци останаха блокирани в Близкия изток.

Растящите цени на петрола и колебанията на пазарите доведоха до най-голямото освобождаване на петрол от стратегическите резерви в историята.

Анализаторите смятат, че пред Тръмп стоят два трудни избора: да прекрати бойните действия и да остави отслабен, но вероятно отмъстителен режим в Техеран, или да продължи войната с риск от по-широка нестабилност, повече жертви и политическа реакция сред избирателите.

Президентът увери, че войната ще приключи „много скоро“. В същото време американски представители признават неофициално, че няма план за изтегляне на силите, а нови морски и сухопътни части се насочват към региона. Някои очакват боевете да продължат седмици или дори по-дълго. | БГНЕС