Влиянието на Белград и структурите с хегемонистична политика, свързани със Сръбската православна църква, задълбочава вътрешните разделения в Черна гора, ерозира суверенитета ѝ и компроментира евроинтеграцията на страната. Все по-често Брюксел разглежда този факт като въпрос от знечение за сигурността.

Това заяви хърватският евродепутат Томислав Сокол, който предупреди, че именно посочените фактори представляват най-големия риск за европейския път на страната.

Сокол подчерта, че Черна гора остава най-напредналият кандидат в процеса на разширяване и има реален шанс да се възползва от „прозореца“ за членство, но темпото се забавя заради силната поляризация и противоречивите сигнали от част от управляващите.

Техническият напредък е налице, но хаосът във военния и сектор „сигурност“, както и двойнственият политически дискурс - проевропейска реторика към Брюксел и действия у дома, които размиват европейските ценности, подтикнати от Сърбия - подкопават доверието и могат да се превърнат в сериозна пречка в заключителната фаза на преговорите. По думите му не е нужно ЕС да налага „формални санкции“ - достатъчно е отделни държави членки да блокират затварянето на преговорни глави, ако преценят, че геополитическата ориентация и ценностната последователност на страната не са ясни.

Именно затова Черна гора трябва да се възползва от възобновения интерес към разширяването на ЕС, категоричен е евродепутатът. Това ще бъде възможно само ако демократичните и действително проевропейски сили ясно се противопоставят на просръбските опити за политическа доминация.

„Пътуванията на висши представители на Сръбската православна църква до Москва и застъпничеството им за концепцията „Руски свят“, както и честите провокации, насочени към влошаване на отношенията с Хърватия, са сред двусмислените сигнали, за които предупреждавам. Влиянието на Белград чрез политически структури, медии и особено чрез църковни канали днес е далеч по-ясно разпознавано в европейските институции, отколкото преди няколко години, и все по-често се разглежда като въпрос на сигурност и политика, а не просто като двустранен проблем или въпрос на идентичността. Опитите на отделни актьори, като Милан Кнежевич, да отварят темата идентичност със сигурност не помагат и се следят внимателно. Излизането на Демократическата народна партия от управляващата коалиция, според мен, постави началото на процеси, които ще дадат ясен отговор на въпроса дали Черна гора може да се измъкне от хватката на великосръбската политика“, заяви Томислав Сокол пред информационния портал „Аналитика“.

Според него целта за членство през 2028 г. е постижима само при ясна политическа стабилност, последователни реформи и недвусмислена ценностна ориентация, като напомни, че е необходимо време и за ратификацията от всички държави членки. Той предупреди, че изнасянето на лесно проверими неверни твърдения пред европейските институции вреди на кредибилността на държавата кандидат.

Относно ролята на черногорския премиер Милойко Спаич и „Европа сега“ Сокол отбеляза, че в ЕС ги възприемат като потенциален двигател на европейския курс, но очакват по-ясно позициониране вместо „опасно балансиране“ с анти-ЕС структури. По думите му Хърватия подкрепя членството на Черна гора в ЕС, но като суверенна и проевропейска държава, а не като „придатък“ на Сърби, и настоява за решаване на откритите въпроси и избягване на провокации, които подкопават добросъседските отношения. | БГНЕС