Икономическият растеж в еврозоната се забави през третото тримесечие. Това се дължи на болезнената кампания на Европейската централна банка за повишаване на лихвените проценти и отслабващата икономика на Германия, но инфлацията се забави през октомври.

Официалната агенция за данни на ЕС съобщи, че икономиката на 20-те страни от зоната с единна валута се е свила с 0,1% за периода юли-септември, след като през второто тримесечие отбеляза ръст от едва 0,2%.

Данните отразяват трудностите, с които се сблъсква еврозоната, включително кризата с разходите за живот и опасенията за намаляващото търсене в световната икономика.

Въпреки че еврозоната издържа на сътресенията от пандемията от коронавирус и войната в Украйна, нарастват опасенията за икономическите последици от войната между Хамас и Израел.

Данните, публикувани от Евростат, обаче показват, че икономиката на целия 27-местен Европейски съюз - включително членовете, които не използват еврото - се е представила по-добре, нараствайки с 0,1% през тримесечието.

Икономиката на Германия се е свила с 0,1% през третото тримесечие, а Австрия също е отчела спад от 0,6%.

Франция, вторият по големина икономически фактор в ЕС, отбеляза ръст от едва 0,1%, а икономиката на Италия е в застой през третото тримесечие, сочат данните.

Германия е силно засегната от повишените разходи за енергия, слабото развитие на производствения сектор и високите лихвени проценти, целящи да укротят инфлацията.

Инфлацията на потребителските цени в еврозоната се е забавила до 2,9%, сочат данните на Евростат за октомври във вторник, което е най-ниското равнище от юли 2021 г., когато достигна 2,2%.

Цифрата е по-ниска от 4,3% през септември и по-ниска от прогнозите на анализаторите, които очакваха инфлацията да остане над три процента.

Освен това темпът на инфлация вече е по-близо до целта на ЕЦБ от 2%. Въпреки по-високите разходи по заемите ЕЦБ остава твърдо зад мисията си да укроти горещата инфлация.

Но признаците на слабост в икономиката, както и отслабващият ценови натиск накараха ЕЦБ да остави лихвените проценти непроменени по-рано този месец, след като ги повиши на всяко от предишните си 10 заседания.

"Продължаващата дефлация на цените на енергията и отслабването на инфлацията на цените на хранителните продукти бяха основните движещи сили", заяви Томас Дворак, старши икономист в Oxford Economics, като добави, че очаква инфлацията да "падне под целевата" през 2024 г.

"Смятаме, че ЕЦБ ще започне с намаляването на лихвените проценти още" през април, добави той.

Инфлацията се забавя

Инфлацията в еврозоната се понижи от върховата си стойност от 10,6% през октомври миналата година след нахлуването на Русия в Украйна, което доведе до спираловидно покачване на цените на енергията.

Базисната инфлация, която изключва волатилните цени на енергията, храните, алкохола и тютюневите изделия, също се забави до 4,2% през октомври от 4,5% през септември, съобщи Евростат.

Основната инфлация е ключов сигнал за ЕЦБ.

Белгия и Нидерландия бяха единствените страни, в които потребителските цени се понижиха - съответно с 1,7% и 1,0% през октомври, според данните на Евростат.

Нарастването на цените на хранителните продукти и напитките също се забави, достигайки 7,5% през октомври спрямо 8,8% през септември. /БГНЕС