Световните медии реагираха на конвергентния доклад на ЕК, който отваря пътя за приемането на България като страна-членка на еврозоната.

„Европейската комисия най-накрая даде зелена светлина на България да се присъедини към еврозоната през 2026 г., превръщайки я в 21-вата страна, присъединила се към блока на единната валута“, написа „Файненшъл Таймс“.

Франс прес определи като „историческа“ стъпка зелената светлина, която ЕС даде на България за приемането на еврото на 1 януари 2026 г. 
„Евроактив“ нарече доклада „значителна победа“ за правителството на София.

В началото на следващата година България официално ще приеме еврото за своя валута, с което ще затвърди мястото си в сърцето на ЕС в момент на продължаващи сътресения по източния фланг на Европа, пише „Политико“.

Въпреки че от 1999 г. валутата на България – левът – е обвързана с еврото, понастоящем страната няма влияние върху политиката на ЕЦБ. Като член на еврозоната, освен използването на евробанкноти и монети, България ще има и място в Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ), който определя лихвените проценти, подчерта „Ройтерс“.

Радио „Свободна Европа“ отбеляза, че решението в полза на приемането на единната европейска валута е втората голяма крачка на България само за една година по пътя ѝ към пълна интеграция в Европейския съюз, след като през януари София стана пълноправен член на Шенгенското споразумение и границите на България със съседните Гърция и Румъния вече са напълно отворени.

България искаше да приеме валутата по-рано, но през последните няколко години Брюксел заключи, че инфлацията в страната е твърде висока, за да отговори на необходимите изисквания. Средният темп на инфлация в България през 12-те месеца до април 2025 г. беше 2,7%, малко под референтната стойност, написа „Франс 24“.

Световните медии обаче не пропуснаха да споменат поляризацията в българския народ относно влизането на страната в еврозоната. Последното проучване на Евробарометър показа, че 50% от българите са против, а 43% - за. Сред причините са опасенията от инфлация, недоверието в официалните институции в страна, която за четири години е имала седем правителства, и широко разпространената дезинформация в социалните мрежи, посочи „Асошиейтед Прес“. | БГНЕС