През последните години в Сърбия, управлявана от Александър Вучич, се случват много неща, които не би трябвало да се случват. Всяко лошо събитие "погребва" предишното и то бива забравено, така че днес малко хора си спомнят колко пъти влакове са дерайлирали на релсите, как гражданите на Сърбия дишат най-мръсния въздух в Европа и защо престъпността в балканската страна е издигната в култ.

Много пъти балканските народи слушат, че Сърбия е първа в региона, лидер в това или онова, така че за щастие (или за съжаление) страната е и рекордьор по брой часове, прекарани на работното място. Европейската статистическа служба Евростат обяви на 20 септември, че работниците в Сърбия са работили средно по 43,3 часа на седмица миналата година, което е почти шест часа повече от средното за Европейския съюз.

По брой излезли от релсите железопътни композиции Сърбия надмина всички страни от Европейския съюз взети заедно. От 2020 г. до края на 2022 г. общият брой на дерайлиращите влакове по сръбските железници е 195, докато през същия период в 18 страни от ЕС броят им е 180.

По отношение на замърсяването на въздуха Сърбия зае позорното второ място след Северна Македония, според N1.

Сърбия води и по отношение на замърсяването на въздуха. Въздухът в Белград е по-лош от всеки друг европейски град.

Друго постижение, с което сърбите не трябва да се гордеят, е броят на делата по Стратегически искове срещу гражданското участие (известни още като SLAPP искове или искове с цел сплашване). През изминалата година в Европа са регистрирани повече от 250 дела SLAPP и 35 в Сърбия, което поставя страната на 10-то място в тази категория.

Сърбия е първенец и по извършени престъпления според Глобалния индекс на организираната престъпност за 2023 г. Белград е на трето място в Европа. Страната е поставена високо дори в сравнение с останалия свят - от 193 държави Сърбия се намира на 40-а позиция.

Може би животът в Сърбия не е сладък, но затова пък медът, който жителите консумират, е твърде сладък. От 25 проби пчелен мед, които са изследвани по новия акредитиран метод за определяне на тикетирането за храни и напитки, 22 не са издържали тестовете. Установено е, че в тези 88% от пробите към меда е добавена някаква захар в различна степен. /БГНЕС