През лятото на 1995 г. в босненския анклав Сребреница е извършено най-жестокото клане на цивилни в Европа след Втората световна война /ВСВ/, предаде БГНЕС. 

Сръбските сили, командвани от генерал Ратко Младич и Радован Караджич, избиха само за няколко дни над 9000 души. До днес са открити телата на над 8000 от тях. Те са погребани в местността Поточари край града. 

През трагичната 1995 г. настоящият сръбски президент Александър Вучич е министър на информацията в кабинета на сръбския диктатор Слободан Милошевич. Пред парламента в Белград Вучич се зарича, че „за всеки убит сърбин ще бъдат по 100 босненци.“ 

По време на войната в Босна и Херцеговина /БиХ/ (1992-95 г.) десетки хиляди бошняци от околните райони, бягащи от атаките на босненските сръбски сили срещу техните градове и села, търсят подслон в Сребреница. В продължение на три години босненските сръбски сили обсаждат анклава и го обстрелват. Те контролират пътищата за достъп и възпрепятстват международната хуманитарна помощ като храна и лекарства. Хората лагеруват по стълбищата и коридорите на жилищни сгради, в коли и в обществени сгради като училището и спортния център, докато други изобщо нямат подслон и се скупчват навън при температури, които падат до -25ºC през нощта през зимата. 

През април 1993 г., когато градът е подложен на танков и артилерийски обстрел от сърбите, Съветът за сигурност на ООН приема Резолюция 819, обявяваща Сребреница за „безопасна зона“. Няколко дни по-късно е подписано споразумение, призоваващо за пълно прекратяване на огъня в Сребреница, демилитаризация на анклава, разполагане на рота на UNPROFOR (Силите за защита на Обединените нации) и отваряне на коридор между Тузла и Сребреница за евакуация на тежко ранени и болни. UNPROFOR създава малък команден център в самата Сребреница и по-голяма основна база на около пет километра северно от града в Поточари („Комплекс на ООН“).  След пристигането на първоначалната група от сили на UNPROFOR през април 1993 г., нови войски се сменят в анклава приблизително на всеки шест месеца. През януари 1995 г. пристига холандски батальон („DutchBat“). 

През март Радован Караджич, президент и върховен главнокомандващ на въоръжените сили на самопровъзгласилата се област Република Сръбска, заповядва на босненските сръбски сили да елиминират мюсюлманското население от анклавите Сребреница и Жепа. „Директива 7“ служи като предшественик на геноцида. Дринският корпус на армията на Република Сръбска получава следната заповед: 

„Чрез планирани и добре обмислени бойни операции създайте непоносима ситуация на пълна несигурност без надежда за по-нататъшно оцеляване или живот за жителите на Сребреница и Жепа.“ 

През юли 1995 г. Директива 7 е трансформирана в конкретен план. Сърбите превземат позициите на мироопазващите сили, като вземат за заложници около 30 холандски войници. 

На 11 юли армията на босненските сърби, водена от генерал Радко Младич, превзема Сребреница, което кара десетки хиляди бежанци да избягат в комплекса на холандските сили в Поточари в покрайнините на града. 

Миротворците се оттеглят безславно в базата на ООН, заедно с хиляди бежанци, предимно жени и деца. 

Настоявайки мюсюлманското население в Сребреница да се предаде, Младич обещава, че тези, които свалят оръжие и се подчинят, ще бъдат пощадени. 

„Аллах не може да ви спаси, но Младич може“, казва осъденият в Хага военнопрестъпник пред Ибрахим Нуханович, цивилен преводач мюсюлманин, по време среща няколко часа преди началото на клането, която е записана на видео. 

В следващите няколко дни повече от 8000 мюсюлмански мъже и момчета са систематично изклани от босненските сърби, а телата им са захвърлени в масови гробове. По-късно сърбите изравят много от тях и ги препогребват, за да скрият следите. 

Съдия от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия в Хага описва клането със следните думи: 

„След като през юли 1995 г. Сребреница падна под обсадата на сръбските сили, беше извършено наистина ужасно клане на мюсюлманското население. 

Доказателствата описват сцени на невъобразима жестокост: хиляди мъже, екзекутирани и погребани в масови гробове, стотици мъже, погребани живи, мъже и жени, осакатени и заклани, деца, убити пред очите на майките им, дядо, принуден да изяде черния дроб на собствения си внук. 

Това са истински сцени от ада, написани на най-мрачните страници на човешката история.“ 

Оцелелите се броят на пръсти. Те разказват потресаващи истории за убийства, изтезания и изнасилвания от страна на сърбите, за които Младич и бившият лидер на босненските сърби Радован Караджич са обвинени от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ) в геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления. 

За геноцид, престъпления срещу човечеството и други престъпления, извършени в Сребреница през юли 1995 г., Хагският трибунал и съдилищата в БиХ, Сърбия и Хърватия досега са осъдили 47 души на повече от 700 години затвор, включително командирите на Дринския корпус Вуядин Попович и Радислав Кръстич и др. 

Караджич и Младич се укриват в продължение на години в Сърбия и са заловени едва съответно през 2008 г. и 2011 г.  Те са осъдени на доживотен затвор. През 2002 г. цялото нидерландското правителство подава оставка след разследване, което доказва печалната роля на оттеглянето на холандските войски. Тогавашният министър-председател Вим Кок казва, че по този начин правителството приема своята отговорност за клането, но не и вината. Роднините не смятат това за достатъчно и години наред настояват за извинение. Получават го едва през 2022 г. - 27 години след като близките им са изклани. /БГНЕС