Последната визита на президента на Сърбия Александър Вучич в Китай, проведена в края на май тази година, сигнализира изместване на сръбско-китайското сътрудничество към стратегически чувствителни сектори - технологии, изкуствен интелект, роботика и енергетика - точно в момент, когато процесът на присъединяване на Сърбия към Европейския съюз губи доверие. Според анализатори по-важният въпрос не е дали Белград формално изоставя пътя към ЕС, а дали задълбочаващото се сближаване с Пекин прави този път структурно по-труден.

През последните 15 години Китай се превърна в един от най-видимите външни фактори в Западните Балкани чрез инфраструктурни проекти в Сърбия, включително железопътната линия Белград - Будапеща, металургичния комбинат в Смедерево и инвестиции в автомобилостроенето. Последната визита на Вучич обаче показва изместване на акцента - вместо нови договори за класическа инфраструктура страните подписаха над 20 документа за сътрудничество в области като политика, икономика, наука и технологии, образование и култура, а сръбски служители обявиха около 953 милиона евро нови ангажименти за китайски инвестиции в автомобилното производство, авангардните технологии, изкуствения интелект и роботиката.

Тези обявления следва да се разглеждат на фона на спад в китайските инвестиции през 2025 г., когато капиталовите потоци практически спряха, а повече средства потекоха от Сърбия към Китай, отколкото обратно. Обещаните 953 милиона евро представляват обявени намерения, а не потвърдени капиталови вливания, и са по-ниски от китайските преки чуждестранни инвестиции, получени от Сърбия през всяка от пиковите години между 2022 и 2024 г. Анализаторите отбелязват, че новата фаза на сътрудничество - фокусирана върху изкуствения интелект, ядрената енергетика и научноизследователската дейност - навлиза по-дълбоко в регулаторната и стратегическата архитектура на държавата, отколкото инфраструктурните проекти някога са го правили.

Политическото съдържание на визитата е също толкова показателно. Китайският президент Си Цзинпин заяви, че двете страни изграждат „общност със споделено бъдеще", а Сърбия и Китай подписаха съвместна декларация за напредване на изпълнението на четирите глобални инициативи на Пекин. ЕС обаче официално не подкрепя подобни рамки, определяйки Китай едновременно като партньор, икономически конкурент и системен съперник. Когато Сърбия, като страна кандидатка за ЕС, подписва документи, изградени около китайски стратегически речник, това създава пропаст между декларираната ѝ европейска ориентация и реалното ѝ поведение.

Процесът на присъединяване на Сърбия е блокиран от години - страната не е отваряла нов преговорен клъстер от декември 2021 г. насам. Проектодоклад на Комисията по външни работи на Европейския парламент призовава Сърбия да демонстрира геополитическата си ориентация чрез пълно съобразяване с общата външна политика на ЕС, особено с ограничителните мерки срещу Русия, както и чрез напредък в областта на върховенството на закона и борбата с корупцията. Според годишен преглед на Центъра за международни и охранителни въпроси (ISAC) съгласуваността на Сърбия с външнополитическите декларации на ЕС е нараснала до 67 процента, но остава сред най-ниските сред страните кандидатки, като Сърбия не се е съгласувала със 17 декларации на ЕС, свързани с войната в Украйна.

Планът на ЕС за растеж, обвързващ финансовата подкрепа с реформи, вече се е сблъскал с трудности в случая на Сърбия - плащанията по плана са били спрени заради регрес в съдебната система. В този контекст китайските инвестиционни обявления дават на Белград дипломатическа легитимност в моменти, когато финансовата подкрепа на ЕС е поставена под въпрос, макар Китай да не може да замени ЕС в икономическо отношение, тъй като съюзът остава основният търговски партньор, инвеститор и донор на Сърбия.

Анализаторите заключават, че резултатът не е чист геополитически разрив, а нарастващо противоречие - Сърбия иска ползите от европейската интеграция без политическата дисциплина, която тя изисква, докато същевременно задълбочава технологичното си сътрудничество с Китай по начин, който създава нови дългосрочни зависимости. Визитата на Вучич не е извела Сърбия извън Европа, но е направила по-ясно доколко страната се е отдалечила от поведение, типично за държава, която действително се стреми към членство в ЕС. |БГНЕС