За съжаление, тези думи не биха могли да бъдат по-далеч от истината. На 8 април 1987 г., след като приема медикаменти, за да се справи с болките в гърба, организмът на Дресел изпада в алергично-токсичен шок, който води до бърза органна недостатъчност.
След два дни агония в болницата в Майнц тя умира на 26-годишна възраст.
При аутопсията в организма ѝ са открити следи от повече от 100 лекарства, включително анаболни стероиди, които е приемала в продължение на години, а медицинската ѝ история показва, че по време на кариерата си е била инжектирана с поне 40 различни вещества, като само един лекар ѝ е направил 400 инжекции.
През последните си години тя става силно зависима от предписаните лекарства, за да се състезава и да живее без болка. Мъчителният ѝ тренировъчен режим е довел тялото ѝ до ръба и към момента на смъртта ѝ тя изпитва болки в бедрата, странично огъване на гръбначния стълб, увреждане на дисковете и срастване на гръбначните прешлени, изместване на таза, дегенерация на двете колена и вдлъбнати сводове на стъпалата.
Съобщава се, че за да се пребори с болката, тя е приемала по девет хапчета на ден, както и допълнителни лекарства, прилагани от трима отделни лекари.
Смъртта на Дресел е потресаващ пример за това докъде са способни да стигнат хората, за да не изостават в спорта но нейната история има много по-широки последици.
След обединението на Германия през 1990 г. съкровищница от документи, съхранявани от несъществуващата по онова време източногерманска тайна полиция Щази, разкрива това, което мнозина са подозирали от десетилетия:
Източна Германия е провеждала системна допингова програма, спонсорирана от държавата, която е довела до грандиозни спортни успехи.
С постепенното разкриване на мръсните подробности западноевропейските държави се оказаха оправдани. През 80-те години на миналия век обвиненията в употреба на допинг от Източна Германия, както и от други съветски сателитни държави, се увеличиха драстично.
Ето че се потвърди, че другата страна е мамила през цялото време.
Въпреки това разказът не беше толкова прост. Разделението между „чисти“ и „мръсни“ спортисти не беше толкова ясно очертано, колкото линията, която разделяше Германия наполовина в продължение на почти 50 години.
Дресел, родена в Бремен и живееща в Майнц, не е от Източна Германия, а от Западна.
Макар да са били необходими десетилетия, за да се появят, западногерманският спорт е имал свои собствени тайни.
„От 70-те години на миналия век Източна Германия започва да печели много медали. Западногерманските политици започнаха да се притесняват за това и да разпространяват посланието, че западногерманските спортисти също трябва да печелят медали“, казва Летиция Паоли, която през 2009 г. председателства комисията за разследване на допинговата дейност на Западна Германия в университета във Фрайбург.
„Те не можеха да си позволят да изглеждат по-зле от Изтока. Медалите се възприемаха като показател за политически и икономически успех.“
Източногерманската система за допинг е била всеобхватна и систематична. Досиетата на Щази разкриват, че първоначално аматьорската допинг програма е трансформирана през 1974 г. чрез безобидно звучаща част от политиката, наречена Държавен изследователски план 14.25. С него се разпорежда употребата на допинг във всички спортове, които имат потенциал да донесат олимпийска слава.
Хиляди спортисти, някои от които едва 12-годишни, преминават през програма, в която измамата е задължително условие.
„Тренировъчният режим беше наистина тежък. Тренирахме по три пъти на ден, а когато не тренирахме, се занимавахме с физиотерапия, сауна и йога, за да се възстановим. Бяхме като добре отгледани коне, които чакат да се състезават“, разказва Инес Гайпел, бивша източногерманска атлетка и автор на книгата „Зад стената“, в която описва спортната си кариера в Източна Германия по време на Студената война.
„Като млади хора спортът беше единственият начин да видим света - да излезем навън. Даваха ни различни таблетки в сребърно фолио, но нямаше никаква информация за тях, само че е добре да се приемат, защото се потим много, докато се състезаваме“.
Благодарение на възстановените документи Гайпел вече знае, че основно ѝ е бил даван анаболен стероид, наречен орален туринабол.
Отказите или разпитите са водели до отнемане на спортното спонсорство и черна точка срещу името ви в досиетата на Щази. Това от своя страна може да се отрази на шансовете ви за намиране на работа, жилище или помощи.
Гайпел усеща цялата тежест на Щази, когато служителите разкриват плановете ѝ да избяга и да остане в Лос Анджелис след Олимпийските игри през 1984 г., за да бъде с мексикански атлет, в когото се е влюбила.
След като се завръща в Източна Германия, Щази обръща страницата, тя е изключена от спорта и за много от сънародниците си се превръща в социален парий. „Ако избягаш, те смятат за предател“, казва Гайпел.
„Първо, искаха да намерят мъж в ГДР [Източна Германия], който да прилича на мексиканеца, в когото се бях влюбила. Смятаха, че ако срещна мъж, който прилича на мексиканеца, тогава всичко отново ще бъде наред. Такъв мъж нямаше. След това се опитаха да ме принудят да се обвържа с Щази. Но аз не го направих. „Последният етап, когато не виждаха друга възможност, беше да ме оперират и да разрежат стомаха ми. Всичко е в досиетата... разрязаха стомаха по такъв начин, през всички мускули и всичко останало, така че вече не можех да тичам и нямаше как да стигна до останалия свят“. През август 1989 г. тя бяга на Запад през Унгария, след като преминава през силно охраняваната граница.
Възможно е да подхванем нишките на скорошното допинг минало на Германия и да ги проследим десетилетия назад. Много от тях водят към западната страна на Студената война.
Ден преди Тур дьо Франс 2006 г. избухна допинг скандал. Германският колоездач Ян Улрих, победител в Обиколката през 1997 г. и един от фаворитите през тази година, седи в автобус на път за пресконференция, когато получава новината, че светът му е на път да се срути около него.
Операция „Пуерто“ - разследване на испанската полиция за допинг в спорта - го свързва с незаконно преливане на кръв.
Детайлите от разследването бяха скандални: Маноло Саис, спортен директор на отбора Liberty Seguros-Wurth, е арестуван в Мадрид с куфарче с пари. На испанеца така и не бяха повдигнати обвинения, но и той никога не се завърна на най-високото ниво на професионалното колоездене.
На друго място в клиниката на лекаря Еуфемиано Фуентес е открит хладилник, пълен със 186 торбички с кръв, обозначени с кодови имена на спортисти, както и сложни машини за манипулиране и преливане на кръв.
По-късно разследванията на базирания в Германия отбор на T Mobile разкриха допинг за повече от десетилетие, започнал в началото на 90-те години, когато отборът е бил известен като Telekom. Двама лекари на отбора, Андреас Шмид и Лотар Хайнрих, признаха участието си в дългосрочно използване на допинг. „При поискване предоставях на велосипедистите наркотични вещества, особено ЕПО [еритропоетин - хормон, който кара тялото да произвежда повече червени кръвни телца]“, каза Шмид, като в своя защита заяви, че никога не е допингирал неволен спортист. И двамата мъже са от един университетски факултет: Университетския медицински център във Фрайбург, в югозападна Германия, само на 20 мили от френската граница. Университетът във Фрайбург реагира, като сформира независима комисия, която да разгледа историческите обвинения в употреба на допинг. Първата комисия бързо беше разпусната поради здравословни причини, а Паоли - италиански криминолог, беше помолен да оглави втората и да оглави екип от шестима следователи. Тя приема, но отношенията между нея и екипа ѝ и университета скоро се влошават. И шестимата следователи подават оставка в знак на протест срещу липсата на сътрудничество от страна на университета и неговите отдели, но в крайна сметка публикуват независим доклад. Той обрисува ужасяваща картина на десетилетия на употреба на допинг от медиците във Фрайбург. Двама мъже бяха посочени като ключови участници: професорите Йозеф Кеул и Армин Клумпер. От 60-те години на миналия век Кеул, който почина през 2000 г., е лекар-звезда в Германия, работил е с десетки спортисти от най-високо ниво и повече от 20 години е бил главен лекар на германския олимпийски отбор. Клумпер постъпва на работа във Фрайбург в средата на 60-те години на миналия век, първоначално като медицински асистент, а след това става ръководител на спортната травматология.
„За разлика от Източна Германия, където системата за допинг беше спусната отгоре надолу, на Запад голяма част от нея беше възложена на Фрайбург“, казва Паоли.
Според източници, с които комисията се е запознала, до 90 % от западногерманските лекоатлети през 70-те и 80-те години на миналия век са преминали през Фрайбург - макар че колко от тях са употребявали допинг може би никога няма да се разбере.
Това, което е ясно, е, че Кеул и Клумпер са изиграли жизненоважна роля за спортните успехи на Западна Германия и след това на обединена Германия.
„Атлетите обичаха Клумпер. Той беше отличен в диагностиката си и отиваше на пистата, за да прекарва много време с тях, докато Кеул беше по-свободен“, казва Паоли.
Доказателствата за участието на Клумпер в употребата на допинг са зашеметяващи. Неговите прословути „коктейли Клъмър“ са споменавани многократно по време на интервюта с бивши спортисти.
„Това бяха смеси от лекарства без рецепта, лекарства с рецепта, допинг продукти и природни средства, за които се предполагаше, че са съобразени с нуждите на отделните спортисти“, казва Паоли.
В края на 80-те години на миналия век редица западногермански спортни деятели, сред които дискохвъргачът Алвин Вагнер и спринтьорът Манфред Оммер, открито свързват починалия през 2019 г. Клумпер с историческия допинг. И все пак той имаше и своите поддръжници.
Дори когато името му започва да потъва в нови обвинения през 1997 г., в национален вестник е публикувана страстна защита, подписана от някои от най-големите имена в германския спорт по това време, сред които гимнастикът Еберхард Гингер, десетобоецът Юрген Хингсен и футболистът Волфганг Оверат.
Впоследствие, през 2006 г., Гингер признава, че е приемал анаболни стероиди по време на кариерата си, като заявява, че се е допингирал, за да подпомогне възстановяването си след операция, и че Клумпер му е „предписвал допинг коктейлите много щедро“.
През 1992 г., когато публичните средства пресъхват след края на Студената война, Кеул започва да приема големи суми от външни източници, включително от колоездачния отбор на Deutsche Telekom, който по-късно става T-Mobile.
Разказът за една добродетелна Западна Германия, която излиза победителка от Студената война в спорта, се размива, когато през 2006 г. T-Mobile и колегите на Кеул от Фрайбург са замесени в допинг скандал по време на Тур дьо Франс.
Разкритията за употребата на допинг в Западна Германия паднаха като бомба, а отзвукът от тях обиколи целия свят.
През юли ФРГ обяви, че възнамерява да кандидатства за домакинство на Олимпийските и Параолимпийските игри през 2040 г. При успех събитието ще отбележи 50 години от обединението.
Но както и бъдещето, миналото на страната е оспорвано. Студената война имаше своя победител, а победителите често имат свободата да оформят историята и сюжетите по свое усмотрение. И все пак тайните на Западна Германия се появиха, поне отчасти, за да променят сценария. Източна Германия допингираше своите спортисти на смразяващо индустриално ниво, като хиляди хора бяха допингирани без ясното им съгласие, за да спечелят спортно предимство - но ситуацията на Запад беше далеч по-малко непрозрачна.
На хората в Западна Германия беше предоставена свобода, за каквато източногерманците не можеха и да мечтаят, но става все по-ясно, че много от тях са избрали точно същите методи като "врага си". | БГНЕС
---------------------------------------------
Оливър Гибъртау, Би Би Си