Опозицията в Грузия използва местните избори на 4 октомври като повод да съживи протестите срещу властта, които в последните месеци до голяма степен заглъхнаха. В същото време обаче призивите за бойкот разкриват дълбоки разделения в редиците ѝ.

Масовите демонстрации в кавказката република избухнаха в края на 2024 г. след нарушения на парламентарните избори и последвалото решение на правителството да прекрати преговорите за присъединяване към Европейския съюз. Протестите продължиха ежедневно, но броят на участниците намаля под натиска на арести по списък, тежки глоби и ограничаване на медиите.

„Грузия е в състояние на дълбока и продължителна политическа криза. Но управляващата партия "Грузинска мечта" има надмощие,“ коментира Томас де Ваал от Carnegie Europe. „Репресиите продължават, но са извършвани умело – не са масови, както в Русия, а целенасочени, така че да задържат партията на власт.“

„Вътрешни и външни врагове“

Две ареста в края на септември показаха именно това.

На 29 септември бе задържан известният активист Гела Хасая, обвинен в телесна повреда по време на протест в Тбилиси. На 1 октомври бе арестуван и Звиад Куправа от движението на бившия президент Михаил Саакашвили, след като публикува видео с призив за масови протести и бойкот на изборите.

Самият Саакашвили изтърпява присъда от 12,5 години затвор и тази седмица бе глобен с над 3 млн. долара по обвинения, които той определя за политически мотивирани.

Лидерът на Грузинска мечта и олигарх Бидзина Иванишвили също излезе с остра декларация:

„На предстоящите местни избори разкритите вътрешни и външни врагове виждат нов шанс за смута, преврат и осъществяване на целите си.“

Той не уточни кои са „външните врагове“, но отношенията на Тбилиси с ЕС и САЩ рязко се влошиха в последните месеци, докато правителството търси по-тесни връзки с Москва.

„Днес ситуацията е наистина тежка – страната върви надолу,“ смята Волкер Вайксел от Германската асоциация за изследване на Източна Европа. „Опозицията не може да се обедини – нито дали да участва в изборите, нито около единна кандидатура. Тази разпокъсаност, разбира се, е в полза на Кремъл.“

Разединена опозиция

Докато много партии настояват за бойкот, две проевропейски формации решиха да участват – "Лело за Грузия" и "За Грузия" оглавявана от бившия премиер и екс-лидер на "Грузинска мечта" Гиорги Гахария, който вече е извън страната.

Според Томас де Ваал решението за бойкот сериозно отслабва опозицията и играе в полза на властта:

„В Тбилиси миналата година управляващите получиха под 50% от гласовете. Опозицията събра повече. Ако бяха издигнали силен общ кандидат, можеше да спечелят кметските избори. Сега обаче бойкотът прави това невъзможно и дава на "Грузинска мечта" шанс да се представи като победител във вота.“

Поддръжниците на бойкота обаче твърдят, че изборите няма да са свободни и честни. Те припомнят нарушенията на парламентарния вот през 2023 г. и смятат, че дори при победа на опозицията резултатите ще бъдат подменени.

Улицата срещу властта

На този фон опозицията отново зове за масови протести на 4 октомври. Макар броят на участниците в ежедневните акции да е спаднал, демонстрациите продължават да събират хиляди.

Единното национално движение на Саакашвили зове стотици хиляди да излязат по улиците, но засега "Грузинска мечта" успява да издържи на политическия натиск.

„Не мисля, че властта трябва да се страхува от протестите на 4 октомври. Те ще се състоят, но едва ли ще доведат до революция – освен ако не се пролее кръв“, смята Вайксел.

Напрежението нарастна с приближаването на вота – през септември вече имаше сблъсъци. На 8 септември протестиращи атакуваха щаба на кмета на Тбилиси Каха Каладзе, а привърженици на управляващите ги замеряха с бутилки и камъни. В миналото полицията използваше сълзотворен газ, гумени куршуми и лютив спрей, а протестиращи отвръщаха с фойерверки. Журналисти и активисти бяха пребивани, но най-тежките случаи на насилие остават без разследване и последствия. | БГНЕС

---

Анализ на Рей Фърлонг, Радио Свободна Европа - Грузия