С промените в ръководството на Петролна индустрия на Сърбия (NIS) съсобствениците на компанията – руският „Газпром“ и правителството на Сърбия – се опитват да намерят решение на санкциите, наложени от Бюрото за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ срещу руските компании, по т.нар. „български модел“ за Лукойл. Експерти обаче смятат, че има малки шансове това решение да бъде прието, съобщи „Данас“.

Според енергийния консултант Желько Маркович Сърбия, в опита си да реши проблема със санкциите на САЩ срещу руските компании, следва примера на България. Правителството е обявило промени в управлението на NIS, подобно на стъпките, предприети в Лукойл, който притежава търговска мрежа и рафинерия в България, където местните власти назначиха специален администратор за компанията. Маркович посочи, че Белград възнамерява да извърши промени в управленската структура, докато се намери решение за собствеността на „Газпром“ в NIS. Той отбеляза, че тази стъпка може временно да помогне за спиране на действието на санкциите, които са в сила от 9 октомври, но изрази съмнение, че това ще удовлетвори американската страна.

Президентът Александър Вучич заяви преди два дни, че „днес или утре, заедно с руснаците и с други, които те ще посочат, ще изпратим писмо до OFAC с искане за изключение от американските санкции, тъй като започнахме да решаваме въпроса с управлението“. Той добави, че очаква отговор от американската институция „в рамките на месец, два или три“ и изрази надежда, че рафинерията на NIS в Панчево ще може да продължи работа поне до 20 ноември или малко след това.

Финансовият експерт Бранислав Йоргич коментира, че вероятно Сърбия предприема същите стъпки като България, за да реши въпроса с руското участие в компании, действащи на териториите на двете държави. По думите му първата стъпка е промяната в ръководството, а втората вероятно ще бъде изваждането на руските собственици от NIS – със или без тяхното съгласие. Той добави, че само промяна в управлението няма да удовлетвори американците, и че ако Сърбия пристъпи към приватизация, ще има кратък срок, за да елиминира руското участие в собствеността на компанията.

Йоргич отбеляза и разликата между ситуацията в Сърбия и България – санкциите срещу Сърбия са обявени още през януари, докато тези срещу България са наложени съвсем наскоро, което означава, че Белград е имал достатъчно време да намери решение.

В момента структурата на собствеността на NIS е следната: „Газпромнефт“ притежава 44,85%, Република Сърбия – 29,87%, дъщерната компания на Газпром „Интелидженс“ – 11,3%, а останалите 13,98% са в ръцете на миноритарни акционери. Според анализаторите дори ако Белград приложи „българския модел“ с назначаване на ново ръководство, без промяна в собствеността е малко вероятно Вашингтон да направи изключение от санкциите. | БГНЕС