Политическите действия на Белград, свързвани пряко с президента на Сърбия Александър Вучич, все по-осезаемо се превръщат във фактор за дестабилизация на Черна гора в момент, когато страната отбелязва реален напредък по пътя към Европейския съюз.

Именно на този фон в Подгорица отново бяха активирани чувствителни идентичностни теми - езикът, гражданството и държавните символи - поставени от Демократичната народна партия (ДНП), оглавявана от Милан Кнежевич и смятана за близка до сръбските власти.

Изострянето на тези въпроси съвпада с ускоряването на европейската интеграция на Черна гора - и това не е случайно. ДНП напусна управляващата коалиция, но правителството на премиера Милойко Спаич запази стабилността си, тъй като разполага с парламентарно мнозинство и без тази формация.

Доцентът от Университета „Доня Горица“ в Подгорица Николета Джуканович вижда в случващото се целенасочен политически натиск отвън.

„Мисля, че това по-скоро е в интерес на Белград, отколкото резултат от реална необходимост тези теми да бъдат поставяни“, заявява тя, подчертавайки, че идентичностните спорове се използват като инструмент за усложняване на европейския процес.

Напускането на ДНП на 30 януари беше мотивирано с отказа на правителството да подкрепи нейните искания, които внезапно бяха добавени към вече обсъждани инфраструктурни въпроси. Сред тях са настоявания за конституционни промени, с които сръбският език да стане „официален“, както и за закон за гражданството, позволяващ двойно гражданство без право на глас за лица, живеещи в Сърбия и с черногорски произход.

Партията настоява и за промени в държавните символи, така че трицветното знаме в червено, синьо и бяло да бъде признато като национално и използвано редом с настоящото знаме на Черна гора. Аргументът е, че тези цветове са посочени като „национални“ още в Конституцията от 1905 г., която обаче изрично утвърждава и автокефалията на Черногорската православна църква – тема, която ДНП категорично отхвърля.

След публикуването на резултатите от преброяването през октомври 2024 г. просръбските партии отново активизираха исканията си. Данните показаха, че 43% от населението определя сръбския като майчин език, а малко над 34% - черногорския. При самоопределението 41,1% се обявиха за черногорци, а 32,9% - за сърби, след кампания на просръбски и проруски сили, насърчаваща подобно деклариране, пише РСЕ.

Въпреки натиска управляващата коалиция се договори да не повдига идентичностни въпроси, за да не се застрашава европейската перспектива на страната. В нея участват движението „Европа сега“, Демократите на Черна гора, Босненската партия, Новата сръбска демокрация, Социалистическата народна партия, Албанската алтернатива и Албанският форум.

Допълнително напрежение възникна, когато сръбски дипломатически профил в социалните мрежи заяви, че Черна гора „не признава сръбския език“. Подгорица определи изявлението като „неподходящо“, а Белград се опита да омаловажи случая, твърдейки, че става дума за неформална и „хумористична“ публикация.

Ръководителят на въпросния сръбски правителствен офис, Арно Гийон, днес е член на Сръбската прогресивна партия на Александър Вучич. Според почетния професор от Белградския университет Жарко Корач лидерът на ДНП Милан Кнежевич разполага с пълната подкрепа на Белград. „Става все по-очевидно, че Белград е силно обезпокоен от факта, че Черна гора напредва много по-бързо към европейската интеграция, докато Сърбия изостави този процес преди повече от три години“, отбелязва той.

Премиерът Милойко Спаич насочи обсъждането на исканията към парламента, където ДНП вече внесе законодателни предложения за промени в символите и гражданството. Предстоящите разговори между коалиционните партньори ще покажат дали тази линия на дестабилизация ще бъде овладяна.

Парламентарните избори в Черна гора са насрочени за 2027 г., а до тогава европейският път на страната остава уязвим от външно политическо влияние, идващо от Белград. | БГНЕС