Президентът Доналд Тръмп обяви, че е подписал изпълнителна заповед за удължаване с още 90 дни на търговското примирие с Китай, публикувайки съобщението в социалната си платформа Truth Social и уточнявайки, че „всички останали елементи от Споразумението ще останат същите“, предаде Индипендънт. Предишният краен срок изтичаше в полунощ и ако примирието бе свършило, САЩ щяха да могат да вдигнат митата върху китайския внос от сегашното високо равнище от 30%, а Пекин да отговори с повишаване на ответни такси върху американски износ към Китай.

Тази отсрочка дава време на двете страни да уредят част от разногласията си и евентуално да подготви пътя за среща между Тръмп и китайския президент Си Дзинпин по-късно през годината, а решението бе посрещнато радушно от американските компании, работещи с Китай. Шон Стайн, президент на Американо-китайския бизнес съвет, каза, че удължаването е „критично“, защото дава време за преговори по търговско споразумение, което американските фирми се надяват да подобри достъпа им до китайския пазар и да им осигури сигурност за средносрочно и дългосрочно планиране. „Постигането на споразумение по въпросите с фентанила, което да доведе до намаление на американските мита и отпадане на китайските ответни мерки, е крайно необходимо за възобновяване на износа на американски селскостопански и енергийни продукти“, добави той.

Постигането на споразумие с Китай остава неприключен въпрос за Тръмп, който вече разклати глобалната търговска система, налагайки двуцифрени мита върху почти всички страни. Европейският съюз, Япония и други партньори сключиха небалансирани търговски сделки, приемайки некогаш немислими високи американски мита (например 15% върху вноса от Япония и ЕС), за да избегнат по-лошо. Търговската политика на Тръмп превърна САЩ от една от най-отворените икономики в света в протекционистка крепост: средното американско мито се покачи от около 2,5% в началото на годината до 18,6% — най-високото ниво от 1933 г., според Budget Lab при Йейлския университет.

Пекин пък тества границите на американската политика, като използва собствено оръжие — ограничаването или забавянето на достъпа до редки земни елементи и магнитите им, които се използват във всичко — от електромобили до реактивни двигатели. През юни двете страни постигнаха споразумение за облекчаване на напрежението: САЩ обещаха да оттеглят износни ограничения върху технологии за компютърни чипове и етана (вещество, използвано в петрохимическото производство), а Китай се съгласи да улесни достъпа на американски фирми до редки земни елементи.

„САЩ разбраха, че нямат горна ръка“, коментира Клеър Рийд, старши съветник в Arnold & Porter и бивш помощник-търговски представител на САЩ за въпросите, свързани с Китай.

През май двете държави избегнаха икономическа катастрофа, като намалиха масивните мита, които бяха наложили взаимно — някои достигнали до 145% срещу Китай и 125% срещу САЩ. Тези трицифрени тарифи заплашваха да прекратят търговията между двете страни и провокираха масивни разпродажби на финансовите пазари. На среща в Женева бе договорено оттегляне: американските мита бяха върнати на все още високо ниво от 30%, а китайските — на 10%. Оттогава двете страни продължават разговорите.

„Като надценява способността на стръмните мита да изтръгнат икономически отстъпки от Китай, администрацията не само показа ограниченията на едностранната си сила, но и даде на Пекин основание да вярва, че може да запази превъзходството в бъдещите преговори, заплашвайки да ограничи износа на редки земни елементи“, каза Али Уайн от Международната кризисна група. „Желанието на администрацията за търговско обръщане произтича от самонанесените последици на предишната ѝ самонадеяност.“

Остава неясно дали Вашингтон и Пекин ще постигнат всеобхватно споразумение по най-тежките проблеми — слаба китайска защита на интелектуалните права, държавните субсидии и индустриалните политики, които според американците дават на китайските фирми несправедливо предимство и допринасят за огромния търговски дефицит на САЩ с Китай от 262 милиарда долара през миналата година.

Рийд не очаква много повече от ограничени споразумения — например Китай да увеличи покупките на американска соя, да се ангажира да ограничи потока от химикали, използвани за производство на фентанил, и да позволи продължаване на доставките на редки земни магнити. По-сложните въпроси вероятно ще останат нерешени, а „търговската война ще продължи да тлее години напред“, предупреждава Джеф Муун, бивш американски дипломат и търговски представител, който днес ръководи консултацията China Moon Strategies.  |БГНЕС