Русия разширява енергийната си война отвъд границите на Украйна и атакува Европа

Тази двустранна офанзива – физически бомбардировки в Украйна и кибератака в Полша – илюстрира последователна стратегия

Докато руските ракети и дронове продължават да атакуват украински електроцентрали и високоволтови линии, Кремъл напомня на Европа, че енергията – особено електричеството – отдавна е военно оръжие.

Сега бойното поле се простира отвъд Украйна: Полша, Италия и други европейски цели се множат, засега без да предизвикат твърд отговор от Европейския съюз. Докога ще продължи това? В края на декември серия от кибератаки, приписвани на Русия, едва не предизвикаха зимно спиране на тока в Полша. Проникванията парализираха системите за управление на около 40 енергийни съоръжения точно когато студът свали страната доста под нулата. Според Варшава инцидентът бележи голяма ескалация: руската офанзива срещу гражданската инфраструктура вече не се ограничава до Украйна, а сега е насочена към европейски страни, които ѝ предоставят военна помощ.

Тази двустранна офанзива – физически бомбардировки в Украйна и кибератака в Полша – илюстрира последователна стратегия, пише „Форбс“. Използване на електричеството като оръжие за политически натиск. След като тества възможностите си в украинската електропреносна мрежа, Москва разширява операцията. „Това е първият път, когато предприемат тази стъпка след дванадесет години тиха подготовка“, отбелязва Джон Хълткуист, старши анализатор в Google Threat Intelligence Group, в "Икономист".

Още през 2015 г. Украйна служеше като тестов полигон. Руски хакери успяха да потопят стотици хиляди домове в мрак, с което дадоха началото на нова ера, в която лошо защитените електропреносни мрежи се превърнаха във военни цели. Оттогава Киев се научи да поема тези сътресения, за сметка на редовни прекъсвания и сериозно повредена инфраструктура.

След първите атаки срещу енергийната си мрежа в началото на мащабното нахлуване от руския ѝ съсед, Украйна предприе ефективен отговор. Нейните дронове с голям обсег сега са насочени към рафинерии и складове за гориво, разположени на руска територия. Целта: да се отслаби логистичният и финансов капацитет на Кремъл, според Атлантическия съвет, който вижда тази енергийна война като безпрецедентен стратегически противотежест. „Русия използва зимата като оръжие. Без спешна международна подкрепа украинската енергийна криза рискува да се превърне в хуманитарна криза“, каза пред „Форбс“ Максим Тимченко, изпълнителен директор на украинската частна енергийна група DTEK.

В Полша, на 29 декември 2025 г., прониквания, засечени с хакери, са били насочени към когенерационни централи (КОЕЦ) и системи, управляващи разпределението на електроенергия от възобновяеми енергийни източници. Фирмата за киберсигурност Dragos заяви, че нападателите са поели контрола над интерфейсите между мрежи и машини, повреждайки оборудване и почти причинявайки прекъсване на системата, което е можело да засегне почти половин милион души. Полското разследване заключи, че атаката не е произхождала от ГРУ, руската военна разузнавателна служба, а от ФСБ.

Полша не е единствената страна, която е пострадала от тези атаки, идващи от Русия. В Италия, страната домакин на Зимните олимпийски игри (на които Русия не може да участва), кибератаки, свързани с Москва, са били насочени към уебсайтове, свързани с организацията на състезанията. Престижен акт на саботаж, без военни последици, но със значителен потенциал за медийни щети.

За НАТО тези атаки вече не са просто дигитални инциденти. Генералният секретар Йенс Столтенберг повтори тази гледна точка: кибератака срещу критична инфраструктура вече е еквивалентна на въоръжена атака и следователно попада в обхвата на колективната отбрана, гарантирана от Атлантическия договор. Предстои да видим докъде са готови да стигнат съюзниците, за да наложат тази доктрина. Засега Западът просто признава ситуацията и отправя предупреждения.

Някои експерти обаче предлагат по-нюансирана перспектива: Полша е избегнала най-лошото, а Европа е укрепила устойчивостта на енергийните си мрежи от 2015 г. насам. Други, напротив, посочват, че истинското послание на Москва се крие именно тук, в тази неяснота, в това „почти“. Демонстрирането, че една държава може да бъде изведена от строя, без реално да го направи, е начин да се увеличи страхът, като същевременно се запази пространство за маневриране и възможността да се отрекат всякакви враждебни действия. I БГНЕС

Последвайте ни и в google news бутон