Изявлението на руския посланик в Черна гора Владислав Маслеников, че разширяването на Европейския съюз към Западните Балкани означава въвличане на тези страни в конфронтация с Русия, е необосновано и некоректно, заявиха от Евросъюза пред Радио Свободна Европа (РСЕ).

Държавният департамент на САЩ подчерта, че именно злокачественото влияние на Русия на Западните Балкани показва спешността и важността на присъединяването на балканските държави към блока.

В интервю за руския вестник "Известия", публикувано на сайта на руското посолство, Маслеников за първи път изрично "заплаши" с конфронтация със страните от Западните Балкани заради европейския им път.

Досега Русия оценяваше като заплаха само разширяването на НАТО.

"Ние не се противопоставихме на предишните вълни на разширяване. Сега ситуацията е друга, ЕС е друг, той е мутирал в подкрепа на НАТО, провежда агресивна антируска линия и активно участва в хибридната конфронтация с нашата страна. Съответно, разширяването на ЕС на Балканите означава въвличане на страните от региона в конфронтация с Русия“, обясни Маслеников.

От официалните лица само министърът на отбраната Драган Крапович коментира темата на пресконференцията на 22 февруари, като каза, че това не е нищо ново:

"Русия непрекъснато се опитва да подкопае европейския път на региона към ЕС чрез различни видове влияние. За правителството не е от решаващо значение да го обсъждаме".

Реакцията на ЕС: Русия е единствената, която търси конфронтация с Европа

"Руският посланик Маслеников, в съответствие с обичайната политика на Кремъл, изопачава фактите и измисля връзки между несвързани въпроси", каза говорителят на ЕС Петер Стано.

"Разширяването на ЕС е политика, която засяга само ЕС и страните, които се стремят да се присъединят към него, няма нищо общо с Русия. Следователно Русия няма право и основание да коментира политическите решения на суверенни държави", допълни той.

Стано отбеляза, агресията на Русия срещу Украйна е класически пример за имперска и колониална агресия, отказвайки на страните свободата да избират къде искат да принадлежат.

"Единственият, който търси конфронтация с Европа, е Русия, защото тя не иска да приеме, че светът на 21 век е свят на свобода на избора и независимост на държавите", заяви говорителят на блока-

В отговор на руската агресия срещу Украйна Европейският съюз въведе 13 пакета санкции срещу Русия, обхващащи широк спектър от области, включително търговия, финанси, технологии, визи.

Черна гора, която е кандидат за членство, хармонизира външната си политика с ЕС по отношение на санкциите.

Посланията на Масленикова са доказателство за руския страх

Ивана Страднер, научен сътрудник във Фондацията за защита на демокрацията от Вашингтон, казва, че подобни изявление показват опасенията на официална Москва, че влизането на страните от Западните Балкани в ЕС ще намали руското влияние в региона, "въпреки че руският президент Владимир Путин би се радвал да има свои пълномощници в ЕС, като унгарския премиер Виктор Орбан, който подкрепя приемането на Сърбия, за да разшири кръга от авторитарни съюзници и да продължи да подкопава единството на Съюза".

Тя не е изненадана от съобщението на руския посланик, тъй като, "Москва все още играе важна роля в политическите процеси в Черна гора".

„Ако Русия открито се противопостави на влизането на Черна гора в НАТО и оттогава не е спряла да се намесва във вътрешната й политика и да подкопава нейната система, естествено е да се противопостави и на разширяването на ЕС", смята Страднер.

„Най-явните заплахи“ досега

"Посланията на Маслеников са очаквани, въпреки че за първи път бяха изрични", посочи черногорският дипломат и бивш посланик Желко Перович:

„Дълго време тече фин натиск, но сега Маслеников, споменавайки възможността за конфронтация между балканските страни и Русия, е най-категоричен в тези заплахи“.

Перович смята, че моментът на изявлението също не е случаен:

„Руската армия напредва в Украйна и по този начин напрежението в Западните Балкани, най-уязвимата зона, синхронно нараства“.

Перович очаква правителството и държавното ръководство ясно да се определят спрямо заплашителните послания на руския посланик.

„Очаквам, че премиерът Спаич и президентът Милатович, съзнателно изключвам председателя на парламента Андрия Мандич, ще положат големи усилия да осуетят подобно нещо. И двамата са с пълни уста за ЕС и НАТО, така че очаквам да се държат подобаващо".

Той не изключва нов натиск и заплахи, но, както заявява, ходът и епилогът зависят от властите. Перович подчерта, че липсата на интерес на премиера Спаич към важни държавни въпроси е недопустима.

Перович заяви, че Москва иска да ускори процесите на създаване на "Сръбски свят", който е "под прякото влияние на Кремъл".

Доктрината "Сръбски свят" се отнася до идеологията за обединение на всички сърби, където и да живеят. Създаден е по модела на "Руския свят", който служи за разпространение на култура и влияние извън Русия, навсякъде, където се говори руски език.

Официална Москва е в близки политически отношения с носителите на идеологията на "Сръбския свят", като Милорад Додик, президент на Република Сръбска, ентитет на Босна и Херцеговина и бившият министър на отбраната на Сърбия Александър Вулин.

Додик и Вулин са под санкции на САЩ, първият поради сепаратистки действия, а вторият поради, наред с други редица други проблеми, заради връзките му с Москва.

И Перович, и Страднер посочват като най-драстичния пример за руска намеса опита за "държавен преврат" в деня на изборите, октомври 2016 г., с цел да се попречи на Черна гора да се присъедини към НАТО.

А именно двама руски граждани Едуард Шишмаков и Владимир Попов, осем сръбски граждани и лидерите на проруския "Демократичен фронт" Милан Кнежевич и Андрия Мандич са подготвяли насилствена смяна на правителството според констатациите на Специалната прокуратура. Те бяха осъдени на първоинстанционното производство, но присъдите бяха отменени и върнати за ново разглеждане.

Че през този период "Демократичният фронт" е бил финансиран от Русия, беше потвърдено от източник от администрацията на САЩ на брифинг през септември 2022 г., позовавайки се на техните разузнавателни данни.

Междувременно тази проруска партия спечели властта на изборите през 2020 г. с други две, а Андрия Мандич, лидерът на ДФ, беше избран за президент на парламента на Черна гора миналата година.

Западните Балкани, Русия и ЕС

Ивана Страднер отбеляза, че за да спре разширяването на ЕС в региона, Москва използва информационни операции за подклаждане на етническо напрежение и замразени конфликти.

„Тази стратегия се вижда лесно по въпроса за Косово, както и по последните сепаратистки заплахи от Додик. Не бива да забравяме Северна Македония и как Русия използва забавянето на присъединяването на Северна Македония към ЕС и поляризира хората чрез информационни операции“.

Тя посочи и разделението в Черна гора относно подкрепата за Москва:

„Въпреки че новото правителство в Черна гора говори ентусиазирано за присъединяване към ЕС през 2028 г., страната е изключително поляризирана, което Русия използва чрез подставени лица от Сърбия, за да направи всичко възможно, за да им попречи да се присъединят към ЕС. Москва продължава да играе основна роля в политическите процеси в Черна гора“.

Страднер обобщи, че Западните Балкани са изключително сложни и че разширяването към ЕС не устройва нито Сърбия, нито Русия.

„Това би означавало да се отнеме властта на Вучич и да се представи като гаранция за мира в очите на Запада. Вучич, подобно на Путин, се страхува от разпространението на демокрацията в своя съсед и подкопава демократичните процеси, за да не изглежда най-лошият в очите на Запада. Така че той може да каже, че „Сърбия не е демократична, но и околните страни не са“.

След началото на войната в Украйна бяха открити преговори за присъединяване с Албания и Северна Македония. Босна и Херцеговина получи статут на кандидат, а Косово кандидатства за членство в ЕС в края на 2022 г.

Черна гора започна преговори с ЕС през 2012 г., а Сърбия две години по-късно. /БГНЕС