От края на Студената война Америка е оставила невоенните си инструменти на властта да атрофират. Тръмп има шанс да ги възроди.

Единственият начин да се справим с китайското предизвикателство в епичната битка, която се води в момента, е да се вслушаме в думите на великия китайски войнствен философ Сун Дзъ: „Върховното изкуство на войната е да подчиниш врага без да се биеш.“

Тъй като успяхме да избегнем взаимно катастрофалния военен конфликт със Съветския съюз, спечелихме Студената война чрез умелото използване на невоенни предимства. Те включваха икономическа мощ, технологично превъзходство, дипломация, стратегически комуникации зад Желязната завеса и по целия свят, развитие и хуманитарна помощ, помощ за сигурността, съюзи и идеология. Бяхме късметлии, че Съветският съюз, макар и военна суперсила, беше слаб във всяко друго отношение, най-вече икономически и технологично. След 50-те години на миналия век неговата идеология имаше малка привлекателност по света.

Америка се сблъсква с много по-труден, многоизмерен противник в лицето на Китай. Неговите обширни търговски отношения, киберспособности, напреднали наука и технологии, умения и мащаб в комуникацията с глобалния юг, както и инициативата „Един пояс, един път“ и „Цифровият път на коприната“ го правят много по-страшен противник от Съветския съюз.

Трябва да избегнем взаимно разрушителна война с Китай, като продължим да укрепваме военното си възпиране. Но за да постигнем пълна победа, ще са необходими разнообразни невоенни способности, които бяха от решаващо значение за спечелването на Студената война. Президентът Тръмп наследи няколко институции в тази област, които се нуждаеха от сериозна реформа, преструктуриране и преориентиране. Администрацията ги разформирова, създавайки възможност да възстановим нашите способности и да ги направим много по-ефективни за битката. Предизвикателството е да се избегнат бюрократичните и програмни недостатъци на миналите програми и да се създадат нови, които са ефективни, икономични и отчетни и които използват силните страни на Америка в частния сектор.

Това начинание трябва да започне с реалистична преценка на мащаба и опасността на китайските способности. Пекин стабилно нараства по мощ и технологично напредък в военно отношение, а военно-промишленият му капацитет вече далеч надхвърля този на Америка. Китай има голяма, развита икономика и способността да държи САЩ за заложник в ключови области на веригата за доставки, като рафинирани редкоземни минерали, където ни липсват алтернативи. Той е най-големият търговски партньор на повече от 120 страни (включително всички страни в Южна Америка), има проекти за помощ за развитие и строителство в рамките на инициативата „Един пояс, един път“ с около 150 страни, контролира или управлява 100 пристанища в повече от 60 страни и агресивно използва икономическото си влияние за постигане на политически и геостратегически цели.

В началото на 2000-те години предшественикът на Си Цзинпин, Ху Цзинтао, инвестира милиарди долари в глобална комуникационна мрежа. Всяка страна в света получава достъп до китайско радио, телевизия, социални медии, печатни медии и възможности за образователен и професионален обмен. Всички тези медии разпространяват посланието, че САЩ са в упадък и Китай е единственият надежден и предсказуем икономически партньор.

Китайците ни побеждават в нашата собствена игра. От края на Студената война САЩ са оставили невоенните си инструменти на властта да атрофират. През 1994 г. съюзническият комитет за контрол на износа на чувствителна от военна гледна точка технология беше разпуснат. През 1995 г. Камарата на представителите гласува за премахване на Агенцията за международно развитие на САЩ, а през 1997 г. президентът Бил Клинтън се съгласи да я интегрира по-пълно в Държавния департамент. През 1998 г. и двете камари на Конгреса упълномощиха президента да премахне агенцията, но Клинтън отказа да го направи. Също през 1998 г. Конгресът премахна Агенцията за информация на САЩ, централен елемент от нашата глобална мрежа за стратегически комуникации.

Макар че елементи от USAID и USIA бяха прехвърлени към Държавния департамент, те бяха значително намалени по размер, ресурси и подкрепа. Докато други ведомства и агенции разширяваха собствените си програми в областта на помощта за развитие, стратегическите комуникации и дори международната икономическа политика, Държавният департамент никога не получи правомощия да разработва стратегии на правителствено равнище или да координира и контролира тези невоенни инструменти на властта. Твърде често резултатът беше несъгласувани програми, противоречиви послания, разхищения, бюрократични борби за влияние и организации като USAID и Агенцията за глобални медии (която пое „Гласът на Америка“, „Радио Свободна Европа“ и други радиостанции на USIA), които игнорираха държавния секретар и дори президента.

След Студената война републиканските и демократичните президенти загубиха доверие в традиционните агенции за помощ и създадоха свои алтернативи. Примери за това са инициативата на Бил Клинтън за облекчаване на дълговете на Африка, Millennium Challenge Corp. и Президентският план за спешна помощ за борба със СПИН на Джордж У. Буш, Power Africa на Барак Обама и Prosper Africa и Development Finance Corp. на Тръмп от първия му мандат.

В дългосрочен план най-добрият начин за възстановяване на невоенните инструменти на властта не е разпространението на нови, специализирани организации, а реформирането и преструктурирането на съществуващите институции, както се опитва да направи държавният секретар Марко Рубио. Въз основа на моя опит, включително като министър на отбраната, ето няколко предложения за промяна:

Програмите за помощ за развитие трябва да бъдат консолидирани и поставени под Millennium Challenge Corp. и Development Finance Corp. Когато Буш предложи MCC през 2002 г., много консерватори твърдяха, че тя трябва да замести USAID поради изискванията си за отчетност и настояването за съгласие от страна на получаващата страна. DFC е привлекателна поради ролята си в насърчаването на участието на частния сектор в САЩ. И двете организации трябва да се отчитат пред държавния секретар. Хуманитарната помощ и международните програми за здравеопазване трябва да се администрират от Държавния департамент, както Pepfar от самото си създаване.

Държавният департамент трябва да отговаря и за всички междуведомствени стратегически програми за международни комуникации, за да се гарантира последователност на посланията. Четиринадесет правителствени ведомства и 48 агенции имат стратегически програми за комуникации, но няма междуведомствена координация, а още по-малко широка стратегия, одобрена от Белия дом. Агенцията за глобални медии, с бюджет от 700 милиона долара за управление на всички радиостанции и други комуникации на американското правителство, през годините отказваше да се съобразява с указанията на президента или държавния секретар. Редакционната независимост и честното отразяване на събитията са важни, но те са инструменти на американското правителство и трябва да отговарят на политическите насоки и приоритетите на националната сигурност. Съществува и спешна нужда от иновации. Светът вече не получава новини по радиото.

Икономическите инструменти бяха от съществено значение за победата в Студената война. САЩ започнаха да ограничават трансфера на чувствителни технологии към Съветския съюз през 1949 г. Неотдавнашните мерки на президентите срещу износа към Китай бяха подходящи, макар и закъснели. Други икономически мерки за възпрепятстване на военното укрепване и технологичния напредък на Китай, включително санкции и мита, са разумни.

Но ако Китай е основният враг, трябва да преосмислим използването на икономически санкции срещу потенциални съюзници. Някои развити страни се противопоставят също толкова, колкото и ние на много от икономическите практики и политики на Китай. Много по-вероятно е да окажем натиск върху Китай да промени тези политики, като работим съвместно с други правителства, отколкото като действаме самостоятелно.

Дипломацията и американското присъствие на място са важни в конкуренцията с Китай, особено в глобалния Юг. Не само че е грешка да затваряме посолствата там, но трябва да се уверим, че имаме потвърдени посланици, които ни представляват.

Без да се предоставят необходимите средства, преструктурирането на всички тези инструменти на властта и по-доброто им интегриране в националната политика за сигурност на САЩ ще бъде безсмислено.

Обикновено се проваляме, когато публично критикуваме други правителства за вътрешната им политика. И все пак през по-голямата част от нашата история, и особено по време на Студената война, националните интереси и репутацията на Америка са били подсилени от последователната защита на свободата, човешките права и достойнството на личността. Идеологията на Америка е важна в съревнованието с Китай. „Америка на първо място“ не трябва да означава изоставяне на американските ценности, промотирани от нашето правителство и от организации като Националния фонд за демокрация, Международния републикански институт и Националния демократичен институт. Пренебрегването на нашите ценности като част от външната ни политика би ни превърнало в поредната транзакционна велика сила без уникалната привлекателност, на която се радваме от почти 250 години.

Разрушаването на остарелите институции от страна на администрацията на Тръмп предоставя чудесна възможност за укрепване на невоенния арсенал на Америка. Ако не успеем да го направим, това би означавало да оставим полето на китайците, които вече ни заобикалят. Преди всичко трябва да има всеобхватна национална стратегия, разработена от президента и държавния секретар - в сътрудничество с Конгреса - за прилагане на невоенни инструменти на силата в съревнованието с Китай. Нямаме време за губене. І БГНЕС

--------------

Робърт Гейтс е бил директор на централното разузнаване през 1991-1993 г. и министър на отбраната през 2006-2011 г. Неговият анализ е публикуван в „Уолстрийт джърнъл“.