Лидерите на НАТО ще се съберат в Хага на 24 и 25 юни с един ключов въпрос: ще успеят ли да се споразумеят за нова цел за разходите за отбрана в размер на 5% от БВП?

В центъра на вниманието обаче ще бъде американският президент Доналд Тръмп.

Ако се появи, разбира се.

Спекулациите, че той може да пропусне срещата, се засилват, въпреки че повечето източници в НАТО смятат, че той ще присъства.

Срещата на върха е организирана основно с цел да угоди на американския лидер и да се избегнат всякакви признаци на раздор в клуба.

Все още има опасения, че ще се повтори скандалната среща на НАТО в Брюксел през 2018 г., когато Тръмп – тогава в началото на първия си мандат – заплаши да изтегли САЩ от алианса, ако европейските страни и Канада не увеличат значително разходите си за отбрана.

Оттогава повечето съюзници увеличиха разходите си, като повечето от тях вече достигнаха целта от 2% от БВП, договорена в Уелс през 2014 г. – подтикнати от американския натиск и войната в Украйна.

Това, което трябваше да бъде тридневна среща в Нидерландия, сега е сведено до официална вечеря с съпругите на държавните глави, организирана от нидерландския крал в един от кралските дворци на града на 24 юни, последвана от една работна сесия на Северноатлантическия съвет (САС) на следващия ден – среща, която дори не се очаква да продължи три часа.

И това е всичко.

На заседанието на NAC лидерите ще се споразумеят за така наречената Декларация от Хага, предаде РСЕ.

Документът все още не е финализиран, но по-ранни проекти, показват, че той ще бъде много кратък.

Докато предишните текстове от срещите на върха се простираха на няколко страници и засягаха всички видове политически въпроси, този може да има само пет параграфа. Миналата година той беше от 38 параграфа с допълнително приложение от шест точки, очертаващо помощта за сигурността на Украйна.

Ключовият въпрос е целта за 5% разходи за отбрана и кога трябва да бъде постигната.

Испания се противопоставя на целта за разходите
Испанският премиер Педро Санчес вече изпрати писмо до генералния секретар на НАТО Марк Рюте преди срещата, в което пише, че целта е неразумна и моли за изключение за Мадрид.

Точно преди срещата на върха Рюте даде на Испания известна гъвкавост за постигане на целта.

Целта от 5% предложена от Рюте включва 3,5% за „твърди“ военни разходи за способности като ракети, хеликоптери и изтребители. Останалите 1,5% са предназначени за „устойчивост“ – умишлено неясен термин за повечето държави членки, тъй като тези разходи могат да включват почти всичко.

Най-вероятно обаче повечето ще ги изразходват за инфраструктура, за да подобрят военната мобилност. Те могат да включват и помощи за Киев, като в проекта на документа се отбелязва, че „съюзниците потвърждават ангажимента си да предоставят подкрепа на Украйна и за тази цел ще включат преки помощи за отбраната на Украйна и нейната отбранителна промишленост при изчисляването на разходите за отбрана на съюзниците“.

Остават и разногласия относно крайния срок за постигане на целта от 5%.

Освен САЩ, Естония, Латвия, Литва и Полша, малцина са доволни от 2032 г. като краен срок, просто защото смятат, че е невъзможно да се спази този срок.

Сега изглежда, че вместо това целта ще бъде 2035 г.

Във всеки случай декларацията ще включва позоваване на преразглеждане на целта през 2029 г.

На представителите на НАТО не е убягнало, че тази дата е една година след следващите президентски избори в САЩ, въпреки че те бързо настояха, че това е просто средата на периода между сега и 2032 г.

Към облекчение на европейските съюзници, в проекта за декларация се съдържа позоваване на клаузата за взаимна отбрана на НАТО – член 5 – на фона на продължаващите опасения, че Вашингтон не е наистина ангажиран да се притече на помощ на останалите 31 съюзници, ако те бъдат атакувани. В текста Русия също се споменава като „заплаха“ за евроатлантическата сигурност.

Документът ще се позовава и на трансатлантическото индустриално сътрудничество, което е знак за интереса на Вашингтон да гарантира, че американските компании също ще се възползват от европейските разходи за отбрана.

Освен това се разкрива, че следващата среща на върха ще се проведе в Турция, а след това ще последва среща в Албания.

Турция отдавна се стреми да бъде домакин на среща на върха на НАТО, но няколко членове на алианса от години се противопоставят на това поради продължаващите репресии срещу турската опозиция. Сега, с нарастващото геополитическо влияние на Анкара – от Близкия изток до Украйна – тази амбиция най-накрая ще се реализира през 2026 г.

Членство на Украйна?
Друга голяма несигурност е колко важно място ще заема Украйна на предстоящата среща на върха.

Стремежът на Киев да стане член на НАТО беше основна тема на срещата на върха във Вилнюс през 2023 г. и отново във Вашингтон година по-късно, но разговорите по този въпрос затихнаха, след като Тръмп публично отхвърли шансовете на страната да се присъедини.

В проектотекстовете от Хага не се споменава потенциалното членство на Украйна, като някои дипломати от НАТО заявиха при условие за анонимност, че според тях е по-добре да не се споменава нищо, отколкото да се включи омекотена версия на формулировката от комюникетата от Вилнюс и Вашингтон, които поне обещаваха бъдещо членство.

Тъй като за срещата на върха на ниво лидери не е предвидено официално заседание на Съвета НАТО-Украйна (NUC), външните министри на НАТО ще имат нещо като компенсаторна вечеря на NUC на 24 юни в присъствието на своя украински колега Андрий Сибига.

Украинският президент Володимир Зеленски е поканен в Хага и се очаква да присъства на официалната вечеря на лидерите, на която ще присъстват и индо-тихоокеанските партньори на НАТО – Австралия, Япония, Нова Зеландия и Южна Корея.

Зеленски може да вземе участие и в някои съпътстващи събития на срещата на върха, като форума на НАТО за отбранителната промишленост. Възможно е да се проведе и „мини среща на върха“ за Украйна с участието на Рюте и други европейски лидери след приключването на официалната среща на НАТО. |БГНЕС