Климатичните промени влошават здравето на хората по света, а политическите провали водят до милиони предотвратими смъртни случаи всяка година, предупреждава международен екип от експерти.

В анализа на „Лансет Каунтдаун“ (The Lancet Countdown) – мащабно годишно изследване, което проследява въздействието на климатичните промени върху човешкото здраве – се посочва, че все още има възможност за „справедлив климатичен преход“, но тя остава „в голяма степен неизползвана“.

Докладът представя стряскащи данни: между 2012 и 2021 г. 546 000 души годишно са умирали вследствие на излагане на високи температури – рязко увеличение спрямо 90-те години. Освен това, токсичните изпарения от горски пожари са причинили рекордните 154 000 смъртни случая през миналата година.

Публикуван малко преди предстоящата конференция на ООН по климата COP30 в Бразилия, докладът призовава за по-големи инвестиции в енергия с нулеви въглеродни емисии, устойчива инфраструктура и по-добро планиране за справяне със здравните последици от климатичните промени.

Авторите остро критикуват решението на президента на САЩ Доналд Тръмп да изтегли страната си от международните програми за помощ и климатичните инициативи — политика, която по думите им „бе копирана и от други държави“.

„Отмяната на тези вредни политики и предприемането на реални действия срещу климатичните промени са от решаващо значение за защитата на човешкото здраве и живота,“ се посочва в доклада.

С 2024 г. като най-горещата година в историята на наблюденията, в която глобалната температура за първи път надвишава 1,5°C спрямо прединдустриалния период, експертите изреждат множество заплахи за здравето, произтичащи от топлинни вълни, суши, проливни дъждове и други климатични явления.

„Климатичните промени все повече дестабилизират планетарните системи и екологичните условия, от които зависи човешкият живот,“ предупреждава проучването.

Само през 2022 г. замърсяването на въздуха, причинено от изкопаеми горива, е довело до над 2,5 милиона смъртни случаи, подчертават авторите, осъждайки продължаващата държавна подкрепа за петрол, въглища и газ.

Според изчисленията правителствата по света са похарчили над 950 милиарда долара за субсидиране на изкопаеми горива през 2023 г., като шест страни са посочени като най-големи нарушители: Русия, Иран, Япония, Германия, Саудитска Арабия и Китай.

Сумата е по-ниска от рекордните 1,4 трилиона долара през 2022 г., когато особено европейските държави се опитваха да овладеят цените на енергията след руското нахлуване в Украйна, предизвикало ценови шок.

Като цяло авторите обвиняват много корпорации, ключови политици и световни лидери, че отстъпват от климатичните си ангажименти, докато местните общности и гражданските организации запълват празнината в лидерството и предприемат реални действия. | БГНЕС, АФП