Гоце Делчев и освободителните борби в Македония и Одринско са в неразделна и цялостна връзка с нашето историческо минало, те са в ядрото на българската национална цялост.

Това заяви в интервю за БГНЕС историкът и дипломат проф. Ангел Димитров,  съпредседател на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси между България и Северна Македония. 

На днешната дата се навършват 154 години от рождението на Гоце Делчев

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с проф. Димитров.

БГНЕС: Историята на македонското освободително движение изобилства с велики личности, защо обаче Гоце Делчев придобива този легендарен статус, който му позволява, сякаш да изпъкне над всички останали?

Проф. Ангел Димитров: Гоце Делчев не може да бъде забравен и да бъде в сянката на другите, защото е идеологът и организаторът на революционното движение в Македония. Той е еманацията на неговия дух и в известен смисъл е негов символ. Когато Пейо Яворов пише първата биография на своя другар Гоце Делчев, само година след неговата гибел, той определя Робската земя като осеяна от гробище на светци. Поетът определя Гоце като светец, защото е пръв сред тях. Много хубаво образ прави и Симеон Радев, когато нарича Гоце Делчев праведник с кама на пояса.

Ако се абстрахираме от красивите литературни образи и потърсим една по-суха, но историческа оценка, има и обективни, и субективни причини Гоце Делчев да бъде наистина символ на революционното движение, да получава този статут на легенда. 

В този смисъл е достатъчно да напомним, че в една революционна борба, от огромно значение е подготовката на водача. Гоце Делчев е притежавал освен политическа и военна подготовка. Той е бил на една крачка да стане офицер от българската армия, но сам се отказва, за да поеме пътя на революционера. Паралелно с това е и учител в поробеното си отечество. Обективни са причините Гоце Делчев да изпъква като водач и в същото време има и субективни, това са неговите лични качества. Той е бил изключително обаятелна личност, която всички са харесвали. Бил е земен човек и наравно с другарите си е бил във всяко изпитание, не се е делял и за това са го боготворели. 

БГНЕС: Каква е представата на Делчев за свободна Македония? Кои са основните идейни принципи, върху които трябва да бъде изградена една автономна държава?

Проф. Ангел Димитров: Трябва да се погледне в устава, който лично Гоце Делчев пише на Македоно-Одринските революционни комитети още през 1896 г. в Солун. Там той много ясно казва, че тяхната цел е придобиване на пълна политическа автономия на Македония и Одринско. За постигането на тази цел те са длъжни да събуждат съзнанието за самозащита в българското население в тези области, да разпространяват между него революционни идеи чрез печата или устно, да подготвят и повдигнат едно повсеместно въстание. Този кратък текст от устава казва много ясно всичко, което е било идеята и организацията, с която се заема Гоце Делчев и неговите съратници. 

Трябва да се подчертае, че като идеолог той се придържа, в съгласие с българската външна политика, към тезата за политическа автономия като едно много реалистично политически решение за културното и стопанското развитие на подвластното население в тези области.

В духа на българското революционно наследство - цялото революционно движение в Македония има своя пример и своя образец в революционните борби в цялата българска общност още преди освобождението – има едно продължение на това наследство като идеята за организиране на всенародно въстание. 

Васил Левски е образецът. Той е любимият герой на Гоце Делчев още от юношеските му години и дори по-късно вече като организатор и идеолог на революционното движение, той настоява да бъде изпращана в комитетите биографията на Апостола на свободата. Самата ВМОРО използва като образец на Българския революционен централен комитет от периода преди освобождението. Връзката е много дълбока и показва не просто един синовен дълг да се продължи делото не тези, които са вградили своите усилия за освобождаването на част от българските земи, но и да се постигне нещо, което ще бъде в основата на едно бъдещо сближаване между тези неосвободени още земи и младата българска държава.

БГНЕС: България и РС Македония имат противоположни мнения за самосъзнанието на героя, смятате ли, че той може да бъде обединяващ образ, въпреки тези разминавания?

Проф. Ангел Димитров: В работата на Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси засегнахме и тази тема – да предложим на двете правителства съвместни чествания всяка година и особено на кръгли годишнини. Такава идея има, но за да бъде постигната трябва да има желание и съгласие и от двете страни. Всъщност, такова сред нашите колеги няма.  

Известно време правихме опит и разменяли сме различни текстове, в които да се намери най-подходящата форма, която да бъде приемлива и за двете правителства, за двете държави, двете общества в момента. Очевидно имаме сериозни разминавания в начина, по който първо виждаме историческата личност, а след това нейното съвременно разбиране и място в представите на двете общества. 

Нашата гледна точка е, че пътят, по който трябва да се върви в такъв случай, е да се оцени историческото значение на една личност, неговото дело в неговото историческо време и затова да се оцени високо или не неговото съвременно значение. Обратно, нашите колеги в РСМ вървят по един неисторически, а по-скоро политически път. Тоест от гледна точка на това как те сега разбират Гоце Делчев да се говори за неговата роля за съвременната македонска държава. При това много често се забравя, че той не се е борил за самостоятелна държава, а за автономия на неосвободените земи, населени някога с едно пъстро население, в което преобладават българите.

Получи се един много неудобен момент за историците и политиците от Скопие, защото през 2016 г. властите в Белград решиха да преименуват бул. „Гоце Делчев“ на маршал Бирюзов. Тогава е поискано становище на Сръбския исторически институт, в което се казва, че ръководената от Гоце Делчев организация е водила пробългарска политика и е третирала Македония като част от българското национално пространство. Цитирам, заслугите на Делчев са минимални към македонския народ, както сега го разбират.

Дори сръбската историческа наука има много ясна представа за историческото време, в което българското революционно движение и самият Гоце Делчев са били противници на сръбското проникване в Македония. Тя е дала една много ясна оценка. 

Ако някой в РСМ си позволи да каже, че Гоце Делчев е българин, че организацията е имала български характер, веднага е заклеймяван публично. Така направиха и с първия външен министър на днешната РСМ. Сами разбирате колко е трудно да постигнем съгласие, което всъщност би било една отлична възможност за едно хармонично развитие на двустранните отношения. І БГНЕС