Младите тийнейджъри, които имат проблеми със съня, са изложени на по-висок риск от самонараняване, когато навършат 17 години, сочи ново проучване.

Британски изследователи установиха, че самооценените проблеми със съня на 14-годишна възраст са пряко свързани с самонараняване както тогава, така и на 17-годишна възраст, съобщи „Евронюз“. 

Резултатите показват, че съня може да има дълготрайно влияние върху благосъстоянието на тийнейджърите, казват изследователите.

„Самонараняването е една от основните причини за смъртта сред юношите и младите възрастни“, казва Никол Тан, една от авторките на проучването и клиничен и здравен психолог в Университета на Уоруик. 

„Знаейки, че лошият и фрагментиран сън често е признак, предшестващ или съпътстващ суицидни мисли и поведение, това ни дава полезна насока за наблюдение на риска и ранна превенция“, добавя тя.

През последните години недостигът на сън и самонараняването при младите хора се превърнаха в отделни проблеми на общественото здраве в Европа.

Делът на тийнейджърите, които спазват препоръките за сън в училищните дни, варира от 32% в Полша до 86,3% във фламандската част на Белгия, сочи проучване от 2020 г.

Американската академия по медицина на съня (AASM) препоръчва 13- до 18-годишните да спят по 8 до 10 часа на нощ през седмицата.

Последното проучване, публикувано в списанието „Journal of Child Psychology and Psychiatry“, включва повече от 10 000 участници на възраст 14 години в Обединеното кралство.

Те бяха запитани за проблемите си със съня, включително колко дълго спят в училищните дни, колко време им отнема да заспят и колко често се събуждат през нощта.

14-годишните бяха запитани и дали са се наранявали умишлено.

Същият въпрос им беше зададен отново три години по-късно, когато бяха анкетирани на 17-годишна възраст.

Проучването установи, че когато младите тийнейджъри спят по-малко през училищните нощи, се събуждат по-често през нощта или им отнема повече време да заспят, те по-често съобщават за самонараняване на 14 и 17 години.

Проблемите със съня повишават тези рискове, дори и след като изследователите отчитат други известни фактори, като възраст, пол, социално-икономически статус, предишни случаи на самонараняване, самочувствие и депресия.

Все още не е ясно защо точно съществува връзка между лошия сън и самонараняването. Изследователите провериха дали лошият сън може да бъде свързан с по-лошо вземане на решения, което повишава риска от самонараняване, но това се оказа невярно.

Въпреки това, изследователите отбелязаха, че сънят е „модифицируем рисков фактор“, което означава, че подобряването на качеството и продължителността на съня на тийнейджърите може да помогне за намаляване на риска от самонараняване и да има дълготрайни ползи.

„Макар че това очевидно е неблагоприятна връзка... ние всъщност можем да направим нещо по въпроса“, каза Михаела Поули, една от авторките на проучването и изследователка по психология в Университета на Уоруик.

„Ако връзката между съня и самонараняването е вярна и с добре насочени интервенции в училищата и домовете, можем да направим много, за да обърнем тенденцията“, добави тя. | БГНЕС