Тази версия за появата на полярните мечки в арктическите ширини разкриха учени от университета в Копенхаген в статия, публикувана на портала BMC Genomics.

В проучването се казва, че учените са анализирали генетичен материал от 119 съвременни полярни мечки, 135 съвременни кафяви мечки, както и две изкопаеми полярни мечки.

След изследване на гените изследователите установиха, че древните мечки са имали различен брой участъци от ДНК, които при съвременните бели мечки са отговорни за особеностите на сърдечно-съдовата система и им позволяват да ядат много мазни храни, без това да навреди на тялото. Същите тези гени липсват в съвременните кафяви мечки. Благодарение на факта, че учените знаят възрастта на намерените останки от полярни мечки, те успяха да разберат кога тези хищници са придобили определената ДНК мутация, благодарение на която мечките са се адаптирали към арктическите условия – преди около 70 000 години.

Учените предполагат също, че подобни мутации може да съществуват и при други арктически животни. „Не сме разглеждали дали други арктически животни имат същите варианти, но това би било интересно следващо проучване“, каза съавторът на изследването Майкъл Уестбъри пред Popular Science.

По-рано беше съобщено, че за полярните мечки е станало трудно изхранването на малките ич поради глобалното затопляне. | БГНЕС