Хирурзи за първи път трансплантираха бял дроб от генетично модифицирано прасе на мозъчно мъртъв човек и установиха, че органът функционира девет дни, съобщиха изследователи.

Процедурата е част от изследванията в областта на ксенотрансплантацията – техника, целяща да реши кризата с недостига на органи. Според Световната здравна организация само около 10% от глобалната нужда от такива трансплантации се удовлетворява, съобщи Гардиън.

Експертите обаче подчертават, че все още има дълъг път преди прасешките бели дробове да могат да се използват при пациенти. Д-р Джъстин Чан, хирург по белодробна трансплантация от NYU Langone Transplant Institute, който не е участвал в изследването, нарече работата „вълнуваща и обещаваща“, но уточни, че става въпрос само за един пациент и резултатът е „условен успех“. „Тези дробове не могат самостоятелно да поддържат пациент,“ допълни той.

Проф. Андрю Фишър от университета в Нюкасъл също отбеляза, че изследването е „малка стъпка напред“ и че сме далеч от ерата на ксенотрансплантацията с прасешки бели дробове.

През последните години ксенотрансплантацията се развива активно, като сърце, бъбреци и черен дроб от прасета вече са трансплантирани на хора. Органите обикновено се генетично модифицират чрез премахване на определени прасешки гени и въвеждане на човешки, за да се намали отхвърлянето от организма на реципиента.

Изследванията често започват с мозъчно мъртви пациенти, преди в някои случаи да се прилагат при живи хора. Макар броят на живите реципиенти да е ограничен, някои са оцелявали с функциониращи органи месеци след процедурата.

Специалистите обаче посочват, че белодробните трансплантации са особено трудни. „Всеки вдишван въздух въвежда външната среда в тялото,“ обясни Фишър. „Белите дробове трябва да реагират на замърсяване, инфекции и други атаки, което ги прави изключително чувствителни – предизвикателство за трансплантацията.“

В статия в Nature Medicine китайски изследователи описаха трансплантацията на левия бял дроб от донорско прасе Bama Xiang с шест генетични модификации на 39-годишен мозъчно мъртъв мъж. Органът останал жизнеспособен и функционален в продължение на 216 часа, без да предизвика хиперактивна отхвърляща реакция или инфекции.

Въпреки това, 24 часа след операцията дробът показал признаци на натрупване на течност и увреждане, вероятно вследствие на възпаление, свързано с трансплантацията. Въпреки мощните имуносупресори, органът бил постепенно атакуван от антитела, което довело до значителни щети с времето.

Проф. Питър Френд от Оксфордския университет отбеляза, че мозъчната смърт сама по себе си предизвиква остро възпалително състояние, което може да повлияе на наблюдаваните резултати.

Изследователите призовават за усъвършенстване на имуносупресивните режими, генетичните модификации, стратегиите за съхранение на дробовете и оценка на дългосрочната функция на присадката.

Фишър добави, че друга обещаваща посока е да се „спасят“ човешки донорски бели дробове, сметнати за неизползваеми, за да могат да се трансплантират. „Ако постигнем това, може да се прилага в рамките на месеци и в следващите години да донесе големи ползи,“ каза той. |БГНЕС