Доналд Тръмп иска Съединените щати да притежават Гренландия. Проблемът е, че островът е част от Дания, а мнозинството от жителите на острова не желаят да станат част от САЩ.

Макар сценарий, наподобяващ внезапно нахлуване в столицата Нуук и завземане по „венецуелски модел“, да изглежда фантастичен – дори на фона на военната операция в Каракас, която разтърси всички държави и показа на какво е способен Вашингтон – съществува напълно реалистичен път към подобен развой. По всичко личи, че Тръмп вече е напреднал по него.

Тревожно за европейците, стратегията напомня в голяма степен експанзионисткия модел на Владимир Путин. Девет представители на ЕС, източници от НАТО, експерти по отбрана и дипломати, разясниха пред „Политико“ как би могло да се стигне до американско овладяване на богатия на ресурси и стратегически важен арктически остров.

„Може да са нужни пет хеликоптера… няма да му трябват много войски. Няма нищо, което гренландците да могат да направят“, коментира датски политик, пожелал анонимност.

Стъпка първа: Кампания за влияние в подкрепа на независимостта

Почти веднага след встъпването си в длъжност администрацията на Тръмп започна да говори все по-открито за независимостта на Гренландия – полуавтономна територия в рамките на Кралство Дания. Една независима Гренландия би могла да сключва самостоятелни сделки със САЩ, докато при сегашния статут това изисква одобрението на Копенхаген.

За да стане независима, територията трябва да проведе референдум, последван от преговори, одобрени както от Нуук, така и от Копенхаген. Проучване от 2025 г. показва, че 56% от гренландците биха гласували „за“ независимост, а 28% – „против“.

Датски медии съобщават за прикрити операции за влияние, извършвани от американци с връзки с Тръмп. Датската служба за сигурност PET предупреждава, че територията е „обект на различни кампании за влияние“.

Експертът по дигитална политика Феликс Картe, консултирал европейски институции, посочва сходства с тактиките на Москва в държави като Молдова, Румъния и Украйна. Русия комбинира онлайн и офлайн методи, работи с близки политически актьори, диаспорни мрежи и олигарси, като същевременно изгражда мащабни мрежи от фалшиви профили и псевдомедии. Целта често не е убеждаване, а създаване на усещане за неизбежност. По отношение на Гренландия САЩ изглежда прилагат поне част от този подход.

Заместник-началникът на кабинета на Тръмп Стивън Милър заяви пред Си Ен Ен, че „никой няма да воюва със САЩ заради бъдещето на Гренландия“. Миналия месец Тръмп създаде пост специален пратеник за Гренландия и назначи губернатора на Луизиана Джеф Ландри, като открито обяви целта си „да направи Гренландия част от САЩ“.

По време на посещение на острова през март вицепрезидентът Джей Ди Ванс заяви, че гренландците имат право на самоопределение и изрази надежда те да изберат партньорство със Съединените щати.

Стъпка втора: Изгодно предложение

Ако усилията за ускоряване на референдума дадат резултат и гренландците решат да се отделят от Дания, следващата стъпка би била поставянето на територията под американско влияние.

Един от вариантите е присъединяване към САЩ като нов щат – идея, с която приближени до Тръмп многократно са флиртували. Датският премиер Мете Фредериксен беше принудена да заяви, че САЩ „нямат право да анексират“ Гренландия, след като в социалните мрежи се появи карта на острова, покрит с американско знаме и надпис „СКОРО“.

Подобна размяна на Дания със САЩ обаче е неприемлива за повечето гренландци – 85% се противопоставят на присъединяване към Америка. Въпреки това съществуват други варианти, сред които договор за свободна асоциация по модела на тези с Микронезия, Маршаловите острови и Палау. Такива споразумения дават на САЩ свободен военен достъп срещу защита, услуги и търговски преференции.

Привърженикът на идеята за независимост Куно Фенкер заявява, че гренландците не искат да бъдат като Пуерто Рико, но са отворени за различни форми на двустранни договорености, които ще бъдат решени чрез плебисцит. По думите му, в сравнение с отношенията с Копенхаген, възможностите могат „само да се подобрят“.

Военният експерт Томас Кросби от Кралския датски колеж по отбрана предупреждава, че Гренландия едва ли ще излезе победител от преговори с Тръмп. Той описва президента като човек с дълга история на налагане на волята си и неспазване на поети ангажименти, като вижда минимални ползи за местното население.

Стъпка трета: Привличане на Европа

Европа, особено съюзниците на Дания в ЕС, биха се противопоставили на подобен сценарий. Администрацията на САЩ обаче разполага със силен коз – Украйна. Възможна сделка „сигурност срещу сигурност“ би могла да включва по-твърди американски гаранции за Киев срещу разширена роля на САЩ в Гренландия.

Макар подобен компромис да изглежда горчив, алтернативата – конфронтация с Тръмп и риск от санкции или отдръпване от мирните преговори – може да се окаже още по-тежка.

Стъпка четвърта: Военна намеса

Ако Гренландия или Дания откажат, военна операция би могла да бъде осъществена сравнително лесно. Американската армия разполага с възможност бързо да разположи сили по въздух или море и да обяви територията за американска, посочват експерти.

В момента САЩ имат около 500 военнослужещи в базата Питуфик, дипломатически персонал в Нуук и сезонно присъствие на Националната гвардия. Гренландия няма собствена армия, а датското военно присъствие е ограничено и остаряло.

При мобилизиране на наличните сили или при изпращане на специални части, контролът над Нуук може да бъде установен „за половин час“, предупреждават анализатори. Подобен акт би бил без правно основание и би означавал края на НАТО, с тежки последици за американската сигурност и доверието на съюзниците.

Въпреки всичко, засега в алианса запазват хладнокръвие. „Все още сме далеч от този сценарий“, коментира високопоставен дипломат от НАТО. „Предстоят трудни преговори, но не сме близо до враждебно завземане.“

---

Анализ на „Политико“ | БГНЕС