Парламентарните избори в Унгария на 12 април не са само сблъсък между Виктор Орбан и Петер Мадяр, а и вот с потенциални последици за бъдещето на политическа ос, която през последните години се утвърди като ориентир за сили в Централна и Югоизточна Европа.

При поражение на Орбан въпросът няма да бъде единствено кой ще управлява в Будапеща, а по какъв начин ще се променят баланси на влияние, достигащи до Белград, Баня Лука и Скопие.

Орбан, сред най-дълго управлявалите лидери в Европейския съюз, изгради модел на политическо влияние, който надхвърли границите на Унгария. Конфронтацията му с европейските институции, сближаването с твърдодесни формации в Европа и акцентът върху националния суверенитет оформиха политически „пример“, намерил съмишленици на Балканите.

В този контекст отношенията му с президента на Сърбия Александър Вучич се запазиха стратегически стабилни, а контактите с бившия президент Милорад Додик в Република Сръбска придобиха особено значение на фона на нарастващото напрежение в Босна и Херцеговина. Паралелно с това Северна Македония, при сегашното си ръководство и най-вече при сегашния министър-председател, се позиционира близо до тази линия на политическа близост.

В Сърбия унгарската позиция на Орбан често се възприема като благоприятна за Белград в рамките на европейските дебати, действайки като полезен канал за Вучич в среда, в която въпросите за върховенството на закона, свободата на медиите и геополитическата ориентация остават източник на напрежение с Брюксел. При смяна на властта в Унгария и утвърждаване на по-институционално „нормализирана“ линия, каквато обещава лидерът на опозицията и председател на партия „ТИСА“ Петер Мадяр, политическата готовност на Будапеща да инвестира влияние в подкрепа на спорни решения на Белград в рамките на ЕС вероятно ще отслабне.

В Република Сръбска връзката с Будапеща не е само символична. Тя често се представя като допълнителна европейска опора за политическата устойчивост на Додик в момент, когато Западът гледа с повишено подозрение на действия, възприемани като дестабилизиращи.

Промяна в унгарския курс би могла да лиши Баня Лука от един от малкото ѝ съюзници в Европейския съюз, което може да засили натиска за съобразяване с европейските препоръки и да ограничи пространството за маневри в рамките на Босна и Херцеговина.

В Северна Македония ефектите биха били по-сложни, тъй като сътрудничеството с Унгария придоби и практическо измерение. Предходният период се характеризираше с интензивни политически контакти и междуправителствени договорености в атмосфера на идеологическа близост. Евентуална промяна в Будапеща може да доведе до по-строга институционална линия, по-силен акцент върху прозрачността и по-хладна оценка на договорености, които днес се приемат за даденост.

Това би принудило правителството в Скопие да се адаптира към среда, в която политическите отношения сами по себе си няма да са достатъчни за подкрепа на икономически или дипломатически решения.

На карта не са поставени само конкретни политически фигури, а устойчивостта на модел на управление, който Орбан представя като алтернатива на доминиращото европейско виждане, докато критиците му го определят като движение към по-нелиберална версия на демокрацията. Негова загуба би изпратила сигнал, че този модел не е политически непобедим, което би повлияло на самочувствието на балкански сили, черпещи легитимност от сходни наративи за власт и суверенитет.

Паралелно с това в публичното пространство може да се върне дебатът за политическите убежища и съдебните казуси, свързани с фигури от региона, пребивавали в Будапеща през последните години, включително бившия премиер на Северна Македония Никола Груевски.

Ново унгарско ръководство ще трябва да избере между продължаване на досегашния курс и евентуално сближаване с правителства, настояващи за по-тясно съдебно сътрудничество. Всеки от вариантите носи последствия не само на дипломатическо равнище, но и във вътрешнопартийните баланси на властта на Балканите.

Потенциалната загуба на Орбан надхвърля рамките на обикновена политическа смяна в Унгария и представлява регионален прелом. Тя може да повлияе върху начина, по който Сърбия управлява европейския си път, да промени баланса в Босна и Херцеговина и да пренареди очакванията на Северна Македония по отношение на външната подкрепа. Обратният сценарий, нова победа на Орбан, би затвърдил съществуващата архитектура на влияние и би подсилил усещането за приемственост сред неговите политически съюзници в региона.

В крайна сметка залогът на 12 април излиза извън пределите на Унгария. Будапеща функционира като възлов елемент в мрежа от политически връзки, които влияят върху стабилността и европейската ориентация на Югоизточна Европа. Ако този възел промени посоката си, мрежата няма да изчезне, но ще бъде принудена да предефинира начина, по който функционира. | БГНЕС

---

Анализ на Спирос Сидерис за Независимата Балканска информационна агенция (IBNA).