Солун се превръща в ключова точка от разрастващата се мрежа на унгарско-сръбското стратегическо партньорство - процес, който все по-отчетливо напуска територията на класическата дипломация и се оформя като инструмент за регионално влияние по оста Централна Европа - Балкани - Егейско море, предаде репортер на БГНЕС.

Откриването на унгарско консулство в Солун е представено официално като административен ход за улесняване на туризма, но реалното му значение надхвърля тази рамка. Същинското политическо послание проличава в модела на работа. Унгарското консулство функционира като съвместен офис в сградата на Генералното консулство на Сърбия - държава, управлявана от режима на Александър Вучич, който от години концентрира властта и балансира между Брюксел, Москва и Пекин. Формулата на „споделено дипломатическо присъствие“ се превръща в символ на тясна политическа координация между два режима, които все по-често действат синхронизирано.

В основата на тази ос стоят две държави, които споделят сходен модел на управление - централизирана власт, ограничени институции и прагматично сближаване между авторитарни антиевропейски сили. Дипломатическото присъствие на Будапеща в Северна Гърция идва в момент, в който правителството на Виктор Орбан системно използва външната политика като инструмент за изграждане на паралелни съюзи извън общите позиции на Европейския съюз.

Този модел не е изолиран. В Одрин консулствата на Северна Македония и Сърбия се помещават в една и съща сграда - практическо продължение на логиката на инициативата „Отворени Балкани“, стартирана преди няколко години от Белград. 

Разгръщането на дипломатическото присъствие в Солун върви ръка за ръка с ускоряването на ключови инфраструктурни проекти между Будапеща и Белград, със Скопие като междинна точка. Високоскоростната железопътна линия между двете столици се утвърждава като гръбнак на Коридор 10 - проект, реализиран с активно китайско финансиране и участие. По този начин Пекин затвърждава присъствието си в региона чрез дългова зависимост, инфраструктурен контрол и стратегически позиции, включително в гръцките пристанища.

Докато Унгария, Сърбия и Северна Македония целенасочено развиват Коридор 10, Коридор 8 - стратегическата връзка между Черно и Адриатическо море с ключово значение за НАТО - остава на практика блокиран вече години. Липсата на напредък не е технически проблем, а политически избор, който пренасочва трафика, инвестициите и влиянието към алтернативен балкански съюз, доминиран от режими с авторитарни характеристики и външна подкрепа от Китай.

Коридор 10 постепенно се оформя не просто като транспортен и логистичен маршрут, а като геополитически канал, който свързва Унгария и Сърбия със Северна Македония, заобикаляйки неудобните за тези правителства европейски приоритети.

Откриването на унгарското консулство в Солун не е просто административен детайл, а част от по-широка стратегия за изграждане на паралелна регионална архитектура. В нея дипломатическите мисии, инфраструктурните коридори и външното финансиране служат за консолидиране на политическа ос, в която режимите на Орбан и Вучич, с активното присъствие на Китай и Русия, пренареждат политическата карта на Балканите. | БГНЕС

---

Репортаж на Велислав Илиев, отдел „Международни новини“ на Агенция БГНЕС