По-малко от една четвърт от цялото океанско дъно на Земята е картографирано, което оставя празнини в разбирането ни за подводното царство, съобщава „Сайънс Алерт“.

В дълбините биха могли да се случат инциденти - неоткрити подводни планини, образувани от вулканична дейност, се издигат на хиляди метри в тъмнината, излагайки на риск нищо неподозиращите подводници.

Екип от учени, ръководен от Джули Геворкян от Института по океанография "Скрипс" в Калифорния, откри над 19 000 нови подводни планини, използвайки нови сателитни данни.

Фактът, че са открити толкова много подводни върхове, които се намират под повърхността на океана, е "невероятен“, казва Геворкян.

"Особено когато осъзнаете колко големи са тези подводни планини и как те са били неизвестни досега.", допълва той.

Създадени в резултат на вулканична дейност дълбоко под повърхността на океана, подводните планини могат да се издигнат на височина от около 3 до 10 км. Обикновено те са лесно откриваеми със сонар, но само ако корабът случайно премине над тях.

Още по-трудно е да се открият по-малките подводни планини с височина под 2 км, но те обикновено се образуват в близост до средноокеански хребети, където магмата се промъква през тънката и напукана земна кора.

През последното десетилетие учените използват сателитни данни, за да откриват малки неравности по повърхността на океана и да картографират местата.

Докато сонарът използва звукови вълни, които рикошират от морското дъно, за да картографира неговите характеристики, сателитната алтиметрия прави това непряко, измервайки леки промени във височината на морската повърхност, които отразяват гравитацията, идваща от хълмовете в подводната земна кора. Колкото по-голям е насипът, толкова повече гравитационното му притегляне привлича морската вода отгоре.

Използвайки този метод, Геворкян и колегите му идентифицираха 19 325 нови подводни вулкани, които се присъединяват към 24 643-те вече картографирани подводни планини.

По този начин общият брой на подводните планини достига 43 454, което е почти двойно повече от броя на известните ни досега.

За много от новооткритите подводни планини се смята, че са твърде малки, за да бъдат открити от сателитните данни. Неотдавнашният напредък в разширяването на обхвата и подобряването на точността на сателитните данни от спътника CryoSat-2 на Европейската космическа агенция и SARAL, версията на индийската и френската космическа агенция, обаче промени картината.

От 700-те планински върхове, открити от Геворкян и колегите му в районите с особено добро покритие, най-малкият вулкан е с височина само 421 метра - доста малко, доколкото става дума за вулкани на неравното морско дъно.

Повечето от тях са по-високи от 700 метра, като някои от тях се простират до 2500 метра над морското дъно. Използвайки тези добре проучени вулкани като ориентир, изследователите оценяват формата и размера на останалите, които откриват сега.

Изследователи твърдят, че откритията могат да задълбочат разбирането ни за тектониката на плочите, вулканизма, движението на океанските течения и морския живот в обширни области на океана, които дълго време не са били картографирани. /БГНЕС