Водещи руски държавни и бизнес медии широко отразиха изявлението на българския външен министър Велислава Петрова-Чамова, че София не подкрепя част от подготвяния 21-и пакет санкции на Европейския съюз срещу Русия, като поставиха акцент върху възраженията на България срещу ограниченията в енергетиката и срещу евентуалното санкциониране на руския патриарх Кирил.

Държавната агенция ТАСС публикува информация под заглавие „Властите в България не подкрепят част от подготвяния 21-и пакет санкции срещу Русия“, като цитира думите на българския външен министър, че София не подкрепя санкции, които според нея нанасят щети не само на Русия, но и на държавите членки на ЕС.

Агенцията акцентира върху заявената позиция, че България е против санкции в енергийния сектор заради необходимостта от гарантиране на енергийната стабилност на страната. ТАСС отделя специално внимание и на възраженията срещу включването на патриарх Кирил в санкционния списък, като цитира оценката, че подобни мерки нямат икономически ефект и могат да се окажат контрапродуктивни.

РИА Новости също поставя акцент върху отказа на България да подкрепи санкции срещу руската енергетика и срещу патриарх Кирил. В публикацията се подчертава, че според българския външен министър подобни мерки могат да създадат условия за твърдения за намеса на Европа в църковните дела.

Агенцията припомня и традиционната позиция на Москва, че руската икономика е способна да се справи със санкционния натиск, както и че санкциите представляват част от дългосрочна стратегия на Запада за сдържане на Русия.

РБК разглежда българската позиция в по-широк контекст и отбелязва, че София се противопоставя на санкции без реален икономически ефект, които биха могли да се окажат контрапродуктивни. Изданието обръща внимание, че според публикации на български медии възраженията на страната могат да бъдат свързани именно с намерението на ЕС да наложи ограничения на патриарх Кирил.

РБК подчертава и аргумента, че санкциите по принцип следва да оказват икономически натиск, а когато имат предимно символичен характер, България не ги подкрепя. Медията припомня също, че през 2022 г. Унгария наложи вето на подобен опит за санкциониране на руския патриарх.

Бизнес изданието „Ведомости“ също поставя във фокуса на публикацията възраженията на София срещу част от санкциите, като цитира позицията, че определени ограничения могат да навредят както на Русия, така и на държавите от ЕС. Изданието акцентира върху критиките към предложенията за санкции срещу патриарх Кирил, които според българската позиция не биха имали икономически ефект.

Общият акцент в публикациите на руските медии е върху представянето на България като държава от ЕС, която се противопоставя на отделни елементи от новия санкционен пакет срещу Русия. В повечето публикации специално внимание е отделено на българските възражения срещу санкции в енергетиката и срещу евентуалното включване на патриарх Кирил в санкционния списък на Европейския съюз. І БГНЕС

-----

Материалът е подготвен от Отдел „Международна информация“ в Агенция БГНЕС.