Пандемията от Covid-19 може и да не засегна банковите сектор в Европа и частност България толкова, колкото финансовата криза от 2008 г., но това далеч не значи, че няма да го промени.

Напротив, банките взеха поуки от допуснатите грешки по време на рецесията преди 12 години и излязоха много по-стабилни в настоящата сложна финансова ситуация. Каква промяна донесе Covid-19? Към момента тя е основно в две направление - главно в увеличение на таксите.

Да обърнем внимание на тази тенденция, а именно повишението на банковите такси. На пръв поглед това е логична тенденция с оглед на намаляването на печалбата на търговските банки през 2020 г., както и все по-трудното от логистична гледна точка осигуряване на физическо обслужване в банкови клонове, особено в условията на глобална пандемия. Така че няма нищо изненадващо, че банките повишават средно с до 30% таксите си. Проблем обаче е, че финансовите институции едва ли ще се откажат от повишените такси след края на пандемията.

Да разгледаме обаче коя банка по колко ни взима и за коя услуга.

Може би най-важната подобна услуга е разкриване на разплащателна сметка в офис на банката, която според данните на БНБ струва средно 2.55 лв. Различните банки обаче таксуват различно. За същото нещо ДСК и ОББ ни взимат по 2 лв., ПИБ 2.5 лв., "Уникредит Булбанк" 4 лв., а "Пощенска банка" 5 лв.

Ако към сметката има и дебитна карта ДСК, ОББ и ПИБ искат по 2 лева, Пощенска банка 2.5 лв., а "Униркедит Булбанк" 4 лв.

Според БНБ средната цена за обслужване на разплащателна сметка в офис на банката е средно 2.97 лв. Преглед на банките обаче показва, че само Първа инвестиционна банка са с по-ниска от тази такса - 2.5 лв. а месец. "Уникредит", ДСК и "Пощенска банка" таксуват по 4 лв. за услугата, а ОББ - 3 лв.

Ако към сметките има дебитна карта средната цена е 2.44 лв., според БНБ. Тук първенец е "Уникредит Булбанк" с 1.8 лв. на месец, следван от Fibank с 2 лв, а "Пощенска банка", ДСК и ОББ таксуват по 2.5 лв.

Интересно е, че БНБ изчислява и максимална средна сума за внасяне на средства по разплащателна сметка без такса. Средната такава стойност е 3552 лв., като ДСК и ОББ са дори под нея - 3000 лв. ПИБ пък поставят това ограничение на 5000 лв.

Основно притеснение остава и относно това колко плащаме при теглене на суми до 1000 лв. в офис на банката. Повечето банки залагат на процент и минимална сума. При ДСК процентът е 0.26% при минимум 2.79 лв., при Пощенска банка процентът е 0.45% при минимална такса от 4 лв., а при ОББ процентът нараства до 0.55% при минимум 4 лв. "Уникредит" пък разчитат на твърда сума от 4 лева, а Първа инвестиционна банка се задоволява само с 2 лева такса.

Стигаме и до тегленето на пари от банкомати на банката. ПИБ, ОББ и "Пощенска банка" не събират пари за такова нещо, ДСК иска 18 стотинки, а "Уникредит Булбанк" прибира внушителните 4 лева.

Първа инвестиционна банка е единствената от изброените, която не събира такса за теглене на пари от банкомат на друга банка. "Уникредит Булбанк" отново ни взима 4 лева, Пощенска банка 1.1 лева, ДСК - 0.97 лв., а ОББ - 30 стотинки.

Важно перо остава и таксуването на преводите към същата банка. При средно 2.05 лв. за тази услуга според данните на БНБ - Първа инвестиционна банка събира 1 лв. такса. "Уникредит Булбанк" и ОББ искат по 2 лева за тази услуга, а Пощенска банка 2.5 лв. ДСК получава такса от 0.34 лв. за услугата.

При преводи към сметки в други банки нещата загрубяват. "Пощенска банка" иска 5 лв. за такава услуга, ОББ 4 лева, а ДСК 3.38 лв. По този показател най-изгодни за ползване са "Уникредит" и ПИБ съответно с 2.5 лв. и 2 лв.

Трябва да обърнем внимание и на таксите, които банките събират за плащане на комунални такси. За тези услуги банките средно взимат по 3.91 лв. на месец. На годишна база това означава, че им плащаме по близо 50 лева за това, че ги използваме за плащане на битови сметки. Една от малкото финансови институции, които не изискват такса за тези услуги е Първа инвестиционна банка.

Като цяло сравнението с 2019 г. ни показва, че банките масово са повишили таксите си, при това най-вече за услугите, които изискват посещение в офиси. Сравнението между различните банки обаче показва, че най-вече Първа инвестиционна банка и Банка ДСК остават от по-разумната страна на банковото таксуване. Тенденцията с повишаването на таксите на банките изглежда трайна, като много важен аспект в това отношение ще е предлагането на все повече дигитални услуги при по-ниски такси. Разработването на мобилни портфейли, достъпни приложения и предоставяне на услуги като изцяло дигитално кандидатстване за кредити ще отсеят победителите от губещите в тази банкова надпревара за любовта на клиентите. /БГНЕС