Операта и балетът са в основата на всички онези жанрове, които днес бързо достигат до нас. Всичко води своето начало от голямото изкуство – от мащабното изкуство, за да виждаме всички пърформанси и инсталации по екраните днес.  

Това казва директорът на Държавна опера-Стара Загора Огнян Драганов.

Тази година културната институции отбелязва своята 100-годишнина – един век на изкуство и несломим дух.

Оперният театър винаги има с какво да дари публиката, добавя Драганов. 

Вековната история на Старозагорската опера е вдъхновяващ пример за това как любовта към изкуството и силата на човешкия дух могат да преодолеят всякакви изпитания. Тя е история за една мечта, превърнала се в емблема на цял един град и в скъпоценна част от културното наследство на България.

Всичко започва с ентусиазма и дързостта на група музикални дейци и общественици от Стара Загора. На 13 февруари 1925 г. в читалище „Родина“ се учредява Оперна дружба, която си поставя амбициозната цел да създаде постоянен оперен театър в града. Двигатели на това начинание са личности като учителят по музика Златан Станчев, Атанас Коев, д-р Димитър Кандауров и много други, които заразяват с енергията си цялата местна общност.

Само няколко месеца по-късно, на 1 юли 1925 г., мечтата се превръща в реалност. На сцената на тогавашния театър се състои триумфалната премиера на операта „Гергана“ от Маестро Георги Атанасов. Изборът на това заглавие е дълбоко символичен – творба от български композитор, която поставя началото на първата професионална извънстолична опера. Диригент е основателят Златан Станчев, а в главните роли блестят млади таланти, които полагат основите на бъдещата трупа.

Първите десетилетия са време на ентусиазъм и утвърждаване. Въпреки скромните условия, трупата поставя основни заглавия от световната оперна класика на Верди, Пучини, Бизе, Росини. През 1946 г. операта получава статут на държавен институт, което ѝ осигурява по-голяма стабилност и възможности за развитие.

Най-големият възход за театъра настъпва с построяването на новата, специално проектирана сграда. На 5 октомври 1971 г. Стара Загора се сдобива с един от най-модерните и големи оперни театри на Балканския полуостров. Тази нова сцена дава мощен тласък на артистичния живот. Следват години на интензивна творческа дейност, с мащабни продукции, международни гастроли и утвърждаване на театъра като водеща културна институция. През този период на сцената ѝ изгряват звездите на редица именити български певци, диригенти и режисьори.

Съдбата нанася своя най-тежък удар в нощта на 2 октомври 1991 г. Опустошителен пожар изпепелява до основи великолепната сграда на операта. Огънят поглъща сцената, зрителната зала, безценни декори, костюми и целия архив на театъра. 

Това, което огънят не успява да унищожи, е духът на трупата. В този трагичен момент артисти и служители показват забележителна сила и всеотдайност. Още на следващия ден те се събират и решават да продължат. Подслонена временно в сградата на драматичния театър и други зали, операта не прекъсва своята дейност. Този период на изпитания доказва, че живият храм на изкуството не е сградата, а хората, които го създават.

След дългогодишни усилия и с подкрепата на държавата и обществеността, сградата на операта е възстановена и официално открита отново през 2011 г. Днес театърът преживява нов ренесанс. | БГНЕС