Успението на Света Богородица, или така, както е прието в църквата да се нарича, т.е. в превод - успиване, придава на Богомайката характер, че не е претърпяла смърт така, както ние обикновените хора преминаваме, защото и разликата в светостта и греховността на нас самите и Нейната святост е доста голяма.

Това каза в интервю за БГНЕС свещеноиконом Илиян Алексиев от храм „Свето Рождество Богородично" в столичния квартал „Лагера".

„Заради това празникът се нарича Успение Богородично, тъй като по благочестивото предание ние почитаме Богомайката, която, след като са се събрали всички апостоли на този тъжен за тогава ден, са видели, че нейното тяло също го няма, което вече се е превърнало и в духовна радост, че тя се е превърнала в Майка на всички християни – Небесна царица, поради едно старозаветно пророчество, че Царицата ще седне отдясно на Бога", заяви отец Алексиев и посочи, че това нещо се възпява и в тези дни.

Свещеникът отбеляза, че това е последният голям празник от Дванадесетте Господски Богородични празници, с което в края на август месец приключва църковната година и от 1 септември започва новата – пак с богородичен празник. „Така църковната година, която за разлика от старата езическа, която е започвала в март месец, или пък съвременната гражданска от януари, започва от септември с Рождество Богородично и приключва с Успение Богородично", обясни свещеноиконом Алексиев и посочи, че и в началото, и в края всичко е свързано с Богородица.

„Това, което ние честваме, е, всъщност, последният голям такъв празник, който в характера си до самата литургия е по-тъжен, както и предшестващите го дни, свързани с пост, който е по-строг, и на следващия ден радостта от това, което ние възпяваме, че, всъщност, тя не просто си е отишла като наш близък от този свят, за който да тъгуваме, а напротив – скръбта е обърната в радост", разказа отец Алексиев.

Свещеникът обясни, че ние честваме празника, а не го отбелязваме. „Много често можем да видим в медии или в разговорната реч, че на този ден, или на друг ден, отбелязваме празника. При нас това не е просто отмятане на някакво събитие, а е честване, като акцентът е върху корена "чест", подчерта свещеноиконом Алексиев и добави, че в предходните дни богослужението определя да имаме по-самовглъбен и тих характер, изявен в постните дни.

Той посочи, че 15-дневният пост в самата си древност е бил разделен на два поста, отделени от празника Преображение Господне, като първата част е била в чест на Спасителя, впоследствие всичко под общ знаменател е преминало към Богородичния пост. „В миналото, не толкова в нашето съвремие, касае също и земеделските производители. Те са се ръководели по празничния календар и след като са приключили всичко, свързано с нивите, са обръщали внимание на себе си и на промяната в себе си, на доброто – кое е лошо да махнат, кое е добро да засилят или да потърсят, ако са го изгубили. Така след като преминава празникът в чест на Света Богородица отново се заемат с останалата част, която е свързана вече със следващия период на последните дни от събирането на цялостната реколта", разказа още духовното лице.

Отец Алексиев обясни, че около Димитровден приключва всичко, свързано със земеделието, и така църковният календар се е превърнал в миналото и като църковно-битов. „Така по тези църковни дни хората са забелязвали какво трябва да извършат като задължение и в кои дни да обърнат внимание на себе си. Не е имало време само за задължения и за работа, не е имало време и само да обръщат внимание върху себе си. Защото трудът и молитвата винаги са вървели ръка за ръка, или както са казвали на други места по-мъдри хора от нас, а ние повтаряме, че "молитвата без труд е просия, а трудът без молитва, е робия", заяви той.

Свещеноиконом Алексиев призова да влезем в радостта на този празник и да възкликнем към Света Богородица с радостен глас така, както са я възпели още древните наши отци, след апостолските времена до ден-днешен в лицето на светите отци, и всичките тези песнопения заедно с едни уста да можем да възхвалим Пресветата Божия Майка./БГНЕС