От Боливия до Индонезия обезлесяването продължава с бързи темпове

Според голямо проучване, обезлесяването е продължило през миналата година с темпове, далеч надхвърлящи поетите ангажименти за прекратяване на тази практика до 2030 г.

Според две дузини изследователски организации, неправителствени организации и групи за защита на правата на човека през 2023 г. са били загубени гори с площ почти колкото Ирландия, като са били изсечени и изгорени 6,37 млн. хектара (15,7 млн. акра) дървета, предаде АФП.

Това „значително надхвърля“ нивата, които щяха да поддържат света на път да премахне обезлесяването до края на десетилетието - ангажимент, поет през 2021 г. от повече от 140 лидери.

Горите са дом на 80 % от сухоземните растителни и животински видове в света и са от решаващо значение за регулирането на водните цикли и за поглъщането на CO2 - основният парников газ, отговорен за глобалното затопляне.

„От началото на десетилетието обезлесяването в световен мащаб не се е подобрило, а се е влошило“, казва Иван Палмеджиани, консултант по биоразнообразие и земеползване в Climate Focus и водещ автор на доклада „Оценка на декларацията за горите“.

„Остават само шест години до критичния глобален краен срок за прекратяване на обезлесяването, а горите продължават да се изсичат, деградират и подпалват с тревожни темпове.“

През 2023 г. ще изчезнат 3,7 млн. хектара тропически първични гори - особено богати на въглерод и екологично разнообразни среди - цифра, която трябва да намалее значително, за да се постигне целта за 2030 г.

Във високорисковите региони изследователите посочват, че в Боливия и Индонезия няма напредък.

В доклада се посочва, че е налице „тревожно нарастване“ на обезлесяването в Боливия, което е скочило с 351% между 2015 г. и 2023 г.

В доклада се добавя, че „тенденцията не показва никакви признаци на намаляване“, като горите са изсечени основно за целите на селското стопанство, най-вече за производство на соя, но също и на говеждо месо и захар.

В Индонезия обезлесяването е спаднало в периода 2020-2022 г., но миналата година е започнало рязко да се увеличава.

По ирония на съдбата това се дължи отчасти на търсенето на материали, които често се считат за екологични, като вискоза за облекло, и на рязкото увеличаване на добива на никел за батерии за електрически превозни средства и технологии за възобновяема енергия.

По-добри новини имаше от Бразилия.

Въпреки че продължава да бъде страната с най-висок процент на обезлесяване в света, тя е постигнала значителен напредък.

Ситуацията се е подобрила значително в Амазония, която е облагодетелствана от защитните мерки, въведени от президента Луис Инасио Лула да Силва.

Въпреки това в Серадо, ключова тропическа савана под Амазонка, обезлесяването се е увеличило.

В доклада се подчертава и ролята на дърводобива, строителството на пътища и пожарите за деградацията на горите, когато земята е увредена, но не е напълно унищожена.

През 2022 г., последната година, за която има налични данни, е деградирала горска площ с размер два пъти по-голям от този на Германия.

Ерин Матсън, старши консултант в Climate Focus и съавтор на доклада, заяви, че са необходими „силни политики и силно правоприлагане“.

„За да постигнем глобалните цели за опазване на горите, трябва да направим така, че опазването на горите да не зависи от политическите и икономическите капризи“, каза тя.

Докладът е изготвен след предложението на Европейската комисия от миналата седмица да отложи с една година (до края на 2025 г.) влизането в сила на своя закон за борба с обезлесяването, въпреки протестите на неправителствените организации.

„Трябва да преосмислим из основи връзката си с потреблението и моделите си на производство, за да се откажем от зависимостта от прекомерната експлоатация на природните ресурси“, каза Матсън. | БГНЕС

 

Последвайте ни и в google news бутон