В края на старозагорското село Арнаутито – там, където реката тихо отмерва минутите, а времето тече със свой собствен ритъм, се намира една малка къща. Тя не е просто дом, а творческа лаборатория. В нея живеят две котки – мълчаливите пазители на уюта, и един баща, който превръща думите в игра. Това е светът на писателя Никола Райков.

Никола не е типичният селски обитател, нито пък стандартният писател. Програмист по професия и откривател по призвание, преди години Никола Райков напуска шума на големия град, за да създаде своя вселена тук, край Стара Загора. Работното му място е повече от любопитно – точно под прозореца на кабинета, в който се раждат приказките, в двора е инсталирано малко джакузи, разказва БГНЕС.

Авторът често търси своите сюжети във водата – охлажда прегрелите идеи през лятото или ги затопля и усъвършенства през зимата. Може би точно в това редуване на топло и студено се крие тайната на свежите му хрумвания.

Всичко започва с една много лична мисия.

„Голямото приключение на малкото таласъмче“ се ражда, когато синът на Никола е едва на три години. Тогава бащата просто иска да подари на детето си история, в която то само да избира пътя на героя.

Днес кръгът се затваря, но ролите са сменени. Никола работи по най-новия си проект – интерактивен анимационен сериал по книгата. И ако някога синът му е бил само вдъхновител, днес той е главният коректив.

„Основният критик лично вкъщи в момента за филмчето е синът ми, защото той има изключително обиграно око“, смее се бащата. „Някой кадър, ако малко не е наред, веднага го хваща. А всъщност той има и най-голямото право да критикува, тъй като книгата е написана заради него“, споделя авторът.

Амбицията на Райков е филмът не просто да бъде гледан, а да бъде игран.

Към момента епизодите са налични в платформата YouTube, но големият план е децата да могат да кликват и да променят сюжета в реално време – точно както в книгите, които вече се четат от Латвия до Китай.

Ехото от клавиатурата на Никола се чува далеч зад пределите на България, но ежедневието му е здраво стъпило на земята. Буквално!

Романтиката на селския живот върви ръка за ръка със суровия реализъм. Пред дома на световно признатия автор не се простира червен килим, а обикновена, често разкаляна селска улица. Всеки ден Никола гази тази кал, за да заведе своя вдъхновител – сина си – на училище. Този сутрешен ритуал през локвите е мълчаливото доказателство, че голямото изкуство не изисква стерилна среда.

„Всички тези неща – книги, настолни игри, филми – се раждат тук. Понякога в съседната стая, в леглото или на двора, но в общи линии – на края на селото, покрай реката се случват нещата, които обикалят света“, споделя Никола Райков.

За него калната улица не е пречка, а просто част от пътя. Оправданията на съвременния човек, че „няма условия“, тук губят своята тежест.

„Аз смятам, че всъщност има условия отвсякъде. В момента в България има абсолютно всички налични условия човек да направи каквото си иска. Съвсем отговорно го заявявам“, категоричен е Райков.

Зад забавните сюжети и калните разходки обаче се крие дълбок урок, който Райков предава както на сина си, така и на читателите си.

„Основното, което искам да предам на децата, е отговорността на личния избор и как нашите избори всъщност променят живота ни“, казва той.

В неговите светове грешките са позволени.

„Децата могат да допускат грешки. Последствията не са фатални, но все пак е показано, че изборът, който са направили, може би не е бил най-добрият. Въпреки това съм се ограничавал да не осъждам, а само да покажа последствията – по-скоро като урок“, споделя още той.

Докато чакаме пълната интерактивна версия на филма „Голямото приключение на малкото таласъмче“, в края на село Арнаутито, между две мъркащи котки, едно джакузи и една кална улица, Никола Райков продължава да пише. И да доказва, че за въображението няма граници – дори когато обувките ти са в кал, умът ти може да пътува свободно отвъд океаните. | БГНЕС