Николета и Уриел Зунино са представители на новото поколение работещи, знаещи, можещи – бохеми, видели света и избрали да се установят в България. Те са хижарите от хижа „Момчил юнак“ в Родопите.

Николета е от Момчиловци, а Уриел – от Аржентина. Двамата се срещат в Калифорния, от четири лета са в хижата като семейство, а отскоро и горди родители на двумесечния Теослав.

„Първо дойдохме, защото бунгалата в съседство са на баща ми. Оправихме ги за нас, в последствие започнахме да стопанисваме хижата, която тогава не работеше и станахме хижари“, споделя Николета пред БГНЕС.

Уриел пък не знаел нищо за България, но днес много я харесва. „Много ми харесва всичко – и София, и Пловдив, и морето, и хората са много топли“, сподели аржентинецът, който не се замисля да остави сърфа в Буенос Айрес и да яхне сноуборда на Снежанка в името на любовта.

До „Момчил юнак“ се стига с автомобил, но може и пеша. Много планинари, тръгнали по международния маршрут Е8 „Рила – Родопи“ отмарят тук, други идват специално, за да опитат аржентинската мусака и превъзходните домашни бургери. За кухнята си хижата има и отличия. Това лято зад бара е Бруно, братовчед на Уриел също от Аржентина, който въпреки краткия си престои в България, е научил доста думи на български и се разбира чудесно с туристите. На пътя за „Момчил юнак“ пасат черни говеда от породата Блек Ангъс, които братът на Николета докарал специално в Родопите.

По поддръжката на хижата и по бунгалата работата никога не спира, затова цялото семейство е ангажирано. Най-натоварено обаче става на обяд, особено през уикендите, и то в кухнята. През лятото пък се организират детски лагери, правят се и сватби.

Във всяка платформа, където присъства името на хижата, могат да се прочетат отзиви за добрата кухня. Целта на Николета и Уриел е да затворят кръга, доколкото могат. Засега произвеждат сами картофите си. Купуват продукти от местните производители, сами варят сладка, приготвят лютеница и зимнина. 

„Взимаме продукти от приятели, от съседи, от малки ферми и мандри. Подкрепяме се местните“, добавя родопчанката. 

Двамата разбиват стереотипа за хижа в планината и се вписват напълно в тенденцията на увеличаващия се в последните няколко години планински туризъм у нас. Летният сезон на „Момчил юнак“ е по-силен от зимния въпреки близостта до курорта Пампорово.

Въпреки, че хижата е отличена две поредни години в конкурса Хижа на годината, за реклама най-много разчитат на практиката „от уста на уста“.

„Като дойдете, видите и усетите чара и енергията на мястото и след това да споделите с ваши приятели. Аз мисля, че трябва да дадем, за да получим – както работи всичко във вселената. Като дойдохме беше доста неприветливо и хижата, и бунгалата, и цялата поляна. Да, планината си е планина, има я енергията, но стопанисването не беше както трябва да е“, казва още Николета Зунино и добавя, че е доволна от постигнатото към днешна дата.

Животът в планината не е толкова суров, че да накара един от двамата или и двамата да се откажат от мисията хижарство. 

„По-лесен живот, работа в офис, от 9 до 18, с 15 дни отпуск – не“, категоричен е Уриел, а Николета бърза да го допълни, че този живот не е за тях.

Истината за аржентинеца, избрал Родопите за свой дом, е промяната в заобикалящата ги среда.

„Преди 5 години тук нямаше нищо. Сега тук, в Момчиловци, в малки села наоколо, има много млади хора, които правят супер интересни неща и това е страхотно“, каза още Уриел пред БГНЕС.

Момчиловци, което е само на десетина километра, е също живо – училището и детската градина работят. „Хора, като нас, които са обиколили света и са видели доста, идват тук в планината“, заключи Николета Зунино. | БГНЕС