Субсидиите, които Китай отпуска на производителите си на стомана, „изкривяват“ световния пазар и възпрепятстват инвестициите в декарбонизация в отрасъла, се посочва в нов доклад на ОИСР, предаде АФП.

Китай е най-големият производител на стомана в света, като през 2024 г. ще произведе над 1 млрд. тона, а сривът във вътрешното търсене принуди производителите да търсят чуждестранни пазари.

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие заяви, че световният пазар на стомана е „изкривен от непазарни сили, при които производителите, които не се ползват от субсидии, не могат да се конкурират на равни начала“.

„Процентът на субсидиите за стомана в Китай (като процент от приходите на фирмите) е пет пъти по-висок от средния за другите партньорски икономики“, добави организацията, като посочи, че износът на стомана от Китай се е удвоил от 2020 г. насам.

Според ОИСР износът на Китай е достигнал рекордно ниво от 118 милиона тона през 2024 г., докато вносът се срина с почти 80% до 8,7 милиона тона.

Спадът на пазара на недвижими имоти в Китай доведе до срив в търсенето на стомана през последните години. Третият по големина производител на стомана в света Angang Steel каза през март, че е загубил почти един милиард долара през миналата година.

Тези промени за водещия производител на стомана в света представляват „значително предизвикателство“ за другите страни, тъй като техният износ спада, а вносът се увеличава, се посочва в доклада „OECD Steel Outlook 2025“.

От 2020 г. насам вносът на стомана се е увеличил с близо 13% в Европейския съюз и Великобритания, с 18% в Япония и Южна Корея, с 40% в Северна Америка, с 52% в Турция, с 60% в Южна Америка и с 77% в Океания.

Китайският износ за трети пазари също бележи ръст, се добавя в доклада.

Някои от тези пазари „се борят и с нарастващ излишък на капацитет, като Северна Африка, Близкия изток и Югоизточна Азия, което от своя страна води до увеличаване на износа им, особено към страните от ОИСР, тъй като вътрешните им пазари са пренаситени с излишък на стомана“, се посочва още в доклада.

Ситуацията води до разпространение на „търговски защитни мерки“. През 2024 г. 19 правителства започнаха 81 „антидъмпингови разследвания, свързани със стоманени продукти“ – пет пъти повече от предходната година.

„Почти 80% от случаите бяха започнати срещу азиатски производители, като само Китай представлява повече от една трета от общия брой“, се вижда в доклада.

Американският президент Доналд Тръмп наложи тази година 25% мита върху всички вносни стомани като част от търговската си революция.

Британското правителство прие спешно законодателство през април, за да поеме контрола над последните доменни пещи в страната, след като китайските собственици на British Steel заплашиха да затворят завода. Jingye Steel заяви, че британското производство вече не е рентабилно.

Изобилието от евтина стомана оказва силно влияние върху усилията за инвестиции в декарбонизация в отрасъла, като само производството на стомана е отговорно за 8% от глобалните емисии на CO2.

„Производителите на стомана не могат да се върнат към устойчиви нива на рентабилност, докато не се реши по смислен начин проблемът с глобалния излишък на капацитет и последствията от него“, съобщи ОИСР.

„Необходимо е глобално сътрудничество за създаване на равни условия на глобалния пазар на стомана“, добави организацията. | БГНЕС