Национална стратегия за опазване на имунното здраве и превенция на имуномедиираните заболявания, разработена от водещи български имунолози, е заложена като ключов приоритет в здравната стратегия на страната до 2030 г. Новите мерки предвиждат въвеждането на масов скрининг за ранна диагноза на първични имунни дефицити, задължително изследване на имуноглобулини и прецизиране на ваксинационния процес, за да се гарантира изграждането на адекватен имунен отговор.

Професор Елисавета Наумова, водещ специалист в областта, разкри пред БГНЕС в детайли основните стълбове на новия подход, който цели да постави България на картата на превантивната имунология.

„Стратегията за опазване на имунното здраве и превенция на имуномедиираните заболявания е разработена от колектив от Българската асоциация по клинична имунология и е включена в приоритет едно на националната здравна стратегия 2030 за опазване на здравето на нацията“, заяви проф. Наумова. Тя подчерта, че конкретните стъпки са насочени към фундаментална промяна в грижата за имунната система на населението. „Основните аспекти в тази стратегия са свързани със скринингови програми, които са насочени за ранна диагноза на първичните имунни дефицити, които се надяваме да стартират в началото на 2026 г. Също така профилактика на имунното здраве при деца и възрастни, което да включва задължително изследване на имуноглобулини, както в детска възраст, така и при възрастните. И също така сме заложили на ваксинопрофилактиката и най-вече да оценим отговора от тази ваксинопрофилактика при всички имунизирани, за да решим кога трябва да има реимунизация, особено при имунокомпрометираните хора. И не на последно място, това е имунотерапията, заместителната терапия при пациенти с лични имунни дефицити.“

Особен акцент в стратегията се поставя върху ваксинопрофилактиката, която специалистите определят като най-мощния инструмент срещу тежки инфекциозни болести. Проблемът обаче не е само в обхвата, а и в ефективността на имунизациите. Проучвания в България разкриват тревожна статистика – значителен процент от ваксинираните деца не изграждат достатъчна защита.

„Ваксинопрофилактиката е най-важният инструмент за предпазване от тежки инфекциозни заболявания, поради което се обръща изключително голямо внимание не само за нивото на или броя на ваксинираните, но доколко те адекватно отговарят на приложените ваксини“, обясни проф. Наумова. „В нашите проучвания, които имаме на не малък брой пациенти, установихме, че около 10-12% от ваксинираните деца нямат добър отговор, както към протеинови, така и към пневмококови ваксинални антигени, което налага допълнителна реимунизация от една страна или пък изготвяне на индивидуална програма за ваксиниране при тези хора. А това е особено важно за имунокомпрометираните хора, тоест тези, които имат някаква форма на имунен дефицит, защото от една страна те трябва да са протекстирани, защото не могат да се справят добре с инфекциите, от друга страна трябва да знаем каква е вероятността да изработят съответно антителен или клетъчно медииран имунен отговор. Именно затова изключително настояваме да се въведе задължително изследване на някои от компонентите на имунната система, каквито са имуноглобулините. Те всъщност са отговорни за производството на антитела от Б-клетките. От друга страна да изследваме точно този постваксинален отговор, за да се ориентираме правилно какъв процент от децата, пък и от възрастните, защото при тях също стои този въпрос, особено на хората над 65-годишна възраст, трябва да имат допълнителни ваксинации и с какъв вид ваксини това трябва да бъде осъществено.“

Според данните, България се намира в долната граница на европейската статистика по честота на имунни дефицити, но това не бива да успокоява здравната система, а по-скоро да мотивира за по-добра и ранна диагностика.

„Честотата на имунните дефицити в България е 3,8 на 100 000 жители, което се движи към долните честоти на хората от европейския регион, които започват от 1,5 до 10 на 100 000 жители“, уточни проф. Наумова.

С въвеждането на новите скринингови и профилактични програми, експертите се надяват не само да подобрят ранното откриване на тези състояния, но и да осигурят адекватна и персонализирана имунна защита за всеки гражданин, съобразена с индивидуалните нужди на организма му. І БГНЕС