Министърът на външните работи на Северна Македония Тимчо Мучунски заяви пред „Политико“, че „страната му няма да направи конституционните промени, които България изисква, освен ако ЕС не гарантира, че това е последното искане“. Той също така изрази загриженост относно "селективното разширяване" с Украйна и Молдова. 

„Нашият страх е: ако ги направим, какво ще се случи, ако след шест месеца България отново дойде при нас с искания по въпроси като история, идентичност и език?“, добави Муцунски.

„Въпреки че засега не желае да променя конституцията, Муцунски казва, че страната му може да продължи напред с други реформи за присъединяване към ЕС“, пише медията.

 „Ако утре държавите членки ни кажат, че трябва да направим повече за доброто управление, върховенството на закона… ние разбираме. И не само че разбираме, но и чувстваме, че това е задължение, което трябва да поемем не само по искане на институциите на ЕС, но и заради необходимостта от по-силно общество“, каза още външният министър на Северна Македония.

В същото време Муцунски изрази известна загриженост относно бързината, с която се придвижват напред кандидатурите на Украйна и Молдова. 

„Разбирам стратегическата необходимост, която съществува за държавите членки, да отворят вратите си за Украйна. Въпреки това, най-бързата и вероятно най-рентабилната инвестиция в европейската стабилност, която може да бъде направена, е Европейският съюз възможно най-скоро да отвори вратите си за целия регион. Защото не мисля, че селективното разширяване е най-добрият вариант“, аргументира се Муцунски.

БГНЕС припомня, че конституционните промени са малка част от условията, които Скопие вече е приело и трябва да изпълнява стриктно, ако разбира се желае присъединяване към Съюза.

Скопие в момента провежда кампания за оспорване на протокола от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Генчовска и Османи преди три години, в периода, когато беше договорено т.нар. „френско предложение“. „Инициатива“ бе внесена от бившия депутат Лиляна Поповска.

„Това е един от най-вредните документи в нашата история“, каза неотдавна Муцунски по отношение на Протокола.

Самият министър заблуждава съгражданите си, че промените в Конституцията на Северна Македония са условие по Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г. Всъщност те са част от Преговорната рамка, одобрена от всички държави-членки на ЕС и двата парламента — българския и македонския — през 2022 г.

Въпросният документ всъщност постановява, че Скопие изразява съгласие следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и два члена от своята Конституция. В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента, че нищо от нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България. Протоколът също така предвижда противодействие на говора на омразата срещу българите и България, който се ползва с огромна институционална и медийна подкрепа в днешна Северна Македония, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите – все съществени условия. Преговорната рамка задължава Европейската комисия да следи за изпълнението на условията и да информира за това Съвета на ЕС.

Опитът за ревизия на международните споразумения се сблъска с категорично „не“ от председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Антонио Коща, който неотдавна подчерта в компанията на Мицкоски: „Няма план Б, Северна Македония трябва да изпълни договореното през 2022 г., няма за какво да преговаряме.“ I БГНЕС